Протестът е израз на чувството за непоносимост

Интервю със Захари Карабашлиев, писател:

Защо решихте да подпишете писмото на интелектуалци, творци и хората на изкуството?

- Аз съм застанал зад тези искания с присъствието си още в първия ден на протестите, а сега го подписах, заедно с много други като мен.

Как научихте за писмото?

- С режисьора Камен Калев се засякохме на детската площадка и докато децата играят, той сподели за него. Камен виждах на протестите често - със сина си на рамене. Трябва - казва - да се учи от малък на "протестна" култура, както съм виждал и във Франция.

За което съм напълно съгласен с него - нека децата ни израстват с изправени чела, а не с робски мантри от рода на "покорна главица сабя не я сече".

Какво за вас е протестът?

- Протестът, за мен винаги е бил начин на мислене и поведение. Ако смятам, че нещо е нередно, или несправедливо - протестирам. Дали ще е заради влак през зимата, в който при минусови температури няма парно, дали ще е заради лош ремонт на колата ми, или заради някой, нарушил моите граждански права, протестирам, откак се помня.

Но вие говорите за малки, лични протести.

- Да, защото големите протести навсякъде по света са резултат от безброй неслучили се, или непостигнали резултат малки протести.

А този конкретен протест за вас какво е?

- Този протест е спонтанен и масов изблик на онова, което великия Георги Марков нарича "чувство за непоносимост". Колкото и да се опитваха да го изкарат, че е координиран и платен от някъде и от някого, този протест е съвсем органичен отпор срещу Борисов, Пеевски, Гешев, Доган и всичко, което тези образи олицетворяват - несправедливост, лъжи, алчност, корупция, безмерни злоупотреби с власт. Нещо повече - срещу една система, която избутва напред и награждава с висши държавни постове некомпетентни "кадри" вместо експерти, послушни некадърници вместо хора със знание и с отговорност към истината.

Ето нещо, което ме натъжава. Тези протести в България бяха вероятно най-мирните в Европа и света - без една обърната кола, една счупена витрина, без вандалстване, пожари, без сериозно насилие - а те са едни от най-оклеветяваните протести, на които сме свидетели, един от най-очернените.

Сякаш цяла една машина е впрегната да набеди десетки хиляди българи за платени, отровни, бесни, лумпени и не знам още какви. Пропагандата работеше срещу тези протести и ги "брандира" възможно най-зловредно като успя да отврати много хора.

Всеки път, когато се налагаше да споря с противници за тези протести, аз питам - а ти бил ли си там? Не. А защо не отиде да видиш с очите си? Поне отдалеч? Ами те дават всичко по телевизора, нали виждам - ковчези, кръстове, бесилки, риба. И тук се започваше едно обясняване кое е факт, кое е спекулация, кой протестира, масови ли са протестите, какво точно се е случило. И тук идва отговорността на медиите - дали да създават внушения, като отразяват тенденциозно и избирателно, или да информират обективно?

И когато покажа снимки от моя телефон, които коренно се различават от тези в кафевите медии, често срещах дори недоверие. Ама това истина ли било? Не можело да бъде. Което показва, че истината е винаги в очите на гледащия. Дори да му я покажеш - ако не иска да я види, той няма да я види, няма да ти повярва. Затова и не съм се скъсал да пропагандирам протестите - ако искаш протестирай, ако искаш недей. Щом толкова ти харесва всичко - кой съм аз да ти развалям рахатлъка?

Аз съм видял с очите си провокаторите, снимал съм техните татуирани вратове, ръце, лица. Свидетел съм как полицията бездействаше, когато те я нападаха като вълци и вършеха всякакви дивотии. Но съм свидетел и как на 2-ри септември полицията гонеше из градинките пред Народния и млатеше мирни младежи като животни.

Кой предизвика това? Кой искаше да обезобрази, омаскари и окървави протестите? Кой използваше това наследено от тоталиризма мислене, че който протестира е лумпен, или в най-добрия случай човек без друга работа?

Това мислене е противно на гражданското общество, в което хората се борят за правата си със средствата на публичния дебат, и протестът е вид изказване на висок глас с цел някой да чуе и нещо да се промени.

Как се различава от предишни подобни граждански демонстрации?

- Като че за пръв път в историята на нова България се протестира не срещу комунизъм, а срещу нещо далеч по-неясно. Сякаш за пръв път гражданското недоволство се формира не в някаква позната идеологическа рамка (ляво-дясно), а в осъзнаващ се в реално време отпор срещу някакво аморфно зло.

На тези протести се вижда ясно, че хората са излезли не с идеологически искания, а с ясно желание да живеят в справедлива държава, в която властва приличие, а не невежество.

Всички вече разбраха, че синият идеологически костюм на Борисов е толкова син, колкото червеният на Нинова е червен, че той е толкова десен, колкото тя лява, тоест тези личности не стоят зад никакви политически каузи, не са водени от идеологически принципи, а участват в някакъв си техен конкурс по надлъгване, който дотегна на всички.

И затова трябва да се подчертае, че този протест е протест СРЕЩУ, а не протест ЗА. И няма как да е протест ЗА, би било нелогично. През 90-те например не излизахме на протести, а на митинги. Те бяха срещу комунизма, но ЗА демокрация. И онези митинги тогава бяха платформа за създаване и израстване на политици, за комуникация на политическо съдържание - там имаше сцени, имаше оратори, имаше лидери, имаше рок-концерти, подкрепящи промяната в лицето на СДС.

Имаше идеология, която честно казано сега ми липсва. Но такова е и времето, светът е такъв. Разбирам донякъде, че сега социалните мрежи играят ролята на сцена на площада и политическите послания ги намираш там. Един вид няма нужда да се крещи в микрофон на площада, след като можеш да направиш стрийминг live и много хора да го видят в смартфоните си; няма нужда да излизаш на мегдана пред хиляда души, ако в социалната мрежа можеш да стигнеш и до сто пъти повече. Но лично аз съм скептичен, че някакви дигитални джаджи могат да изместят човешкото присъствие на сегашните и бъдещи политически лидери.

На тези протести имаше много автентична и силна гражданска енергия, за която ще ми е жал, ако се пропилее.

Мислите ли, че сегашните протести са по-многобройни?

- Не живеех в България през 2013 и нямам пряк поглед върху протестите тогава, но приятели, които са били, твърдят, че сегашните, особено двата големи от юли и двата големи през септември, са били по-многобройни. И това, при положение че беше лято, че хората бяха във ваканция, че сме в най-голямата пандемия от 100 години насам. Но докато онези от 2013 са били ловко използвани от Борисов, за да се върне на власт, сегашните не са обяздени от никоя конкретна политическа сила.

Борисов се върна на власт и заради протестите тогава...

- Аз всъщност още нямам идея как Борисов е успял да налъже толкова много избиратели, че е антикомунист, че пази България от Русия и т.н Прословутата му "харизма" явно е приспала здравия разум на достатъчно хора не само у нас, а и по света, за да припознаят този човек като "нашия човек". Борисов продължава да е на власт, както заради собствените си чародейски способности, така и заради широко затворените очи на много, много хора. Немалка част от тях антикомунисти, градска десница и т.н

Как ви се сториха реакциите след пускането на писмото. За него имаше лавинообразна подкрепа.

- Не съм следил реакциите, а и съм се поизключил от социалните мрежи напоследък. Но започнахме от 123-ма, а към момента са над 1000. Ако това не е отговор на нападките, че хората на духа, мисълта, творчеството не подкрепят протестите - здраве му кажете.

Срещнахте ли и негативна реакция?

- Негативна реакция ще има за всяко нещо под слънцето, затова и не трябва да се обръща внимание. Иисус Христос, ако се появи утре и започне да храни безплатно населението с хляб и риба, пак ще има негативни коментари. Не може да се угоди на всички.

Как ще отговорите на хората, които казват, че протестът няма да постигне промяна, защото няма политическа алтернатива?

- Първо: някакви катаклизми започнаха преди протестите, дори в известен смисъл ги предизвикаха. Скандалите около записите на Борисов, на президента Радев, на финансовия министър и Божков, произвола на главния прокурор бяха началото на разкола на статуквото. Ще припомня Платон, който преди 24 века пише, че промените "във всяко държавно устройство възникват без изключение първо в управляващата класа, и то когато стане тя огнище на разединението". Именно това "огнище на разединението" подпали протестите.

Второ: протестите постигнаха много. Гражданското общество вече няма този праг на търпимост, който имаше само доскоро. То усети силата и светлината си и няма да допусне повече тази нелепа управляваща коалиция да се чувства комфортно ден повече. Това, с което сякаш бяхме свикнали дотам, че да не му обръщаме внимание, а само повдигахме безпомощно рамене - разпищолената лексика, дерибейските маниери, миловидна глуповатост и този политически разгул на управляващите е вече минало.

Протестите насочиха наистина вниманието към образа на Борисов и как да го кажа - разхаризматизираха го, дехаризматизираха го. Случи се за дни пред очите ни - това вече не е същото лошо, но чаровно момче, на което учителката прощава лудориите. И ако доскоро беше зает с нощното си шкафче и с прекрасни госпожи, както и да обикаля телевизионните студия или Европа, сега той обикаля републиката неуморно с държавната джипка и от нея (покрай безкрайните си монолози) разпределя помощи, вдига заплати, пенсии, пуска надбавки, прави дарения на църкви и манастрири и т.н., т.е. върши работа.

Да, раздава по незнайно какви критерии обществени средства, които всички ние и децата ни ще плащаме, но за хората пред телевизорите, той раздава. За да не падне преждевременно от власт е готов на всичко и дава наред, така че не е изключено тези протести в дългосрочен план да наранят финансовото бъдеще на страната.

А що се отнася до политическата алтернатива - тъй като е очевидно, че оставки няма да има, много ми се иска да вярвам, че докато говорим с вас тук сега, някой някъде активно действа, мисли, работи по темата, сформира екипи, готви се здраво за следващи избори, когато и да са те.

Защото всички ние, които подкрепяме промяната, искаме вече да започнем да виждаме лицата на хората, които ще се борят за нея в следващия парламент. Но първо те трябва да се преборят за нашите гласове. А за да ги получат, ние искаме да видим тези хора, да ги чуем, да говорим с тях, да ги преценим, да им повярваме. Искаме за пръв път от много време да сме политически представени. Искаме да не ни предават.

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура