Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Един французин - на път в България: Древна София

България е страна с многовековна и интересна история. За да осъзнаем реално нейната наднационална стойност обаче, решихме да го направим през погледа на чужденец. Поканихме Пиер Анри - френски журналист, пътешественик, любител на историята и България - да обиколи със своята камера културни и исторически обекти в страната и да ни разкаже как изглеждат през неговите очи.

Маршрут 1 - Древна Сердика в сърцето на съвременна София

Когато преди десет години за първи път пристигнах в София, това беше град, който видимо преминаваше бурно от стария към новия си облик. След няколко години отсъствие днес отново съм тук и столицата на България ми се вижда още по-променена и интересна.
Този толкова богат на живот град разполага с всички активи, за да се превърне в един вид Берлински бис на Балканите. Древната му история загадъчно се крие под земята, а в своеборазния брак между недалечното социалистическо минало и архитектурата се усеща отишлият си дух на комунизма, въплътен в масивните сталинистки сгради, все още напомнящ, че по онова време пред лицето на вездесъщата Партия човешкото същество е нищо. Като европеец и съвременен човек истински се радвам, че днес това вече е просто история.

В София има безкрайно много исторически и археологически скъпоценни камъни, които държавата възражда. И това е чудесна новина - нощният живот на българската столица определено е работещ начин за привличане на туристи, но историята, културата и изкуството са най-ценното, което страната може да покаже на света. София се променя, трансформира се, срамежливо тласкана от нова енергия, която със сигурност заслужава инвестиции и архитектурна смелост. Доказателство за това са различните древни места в града, които успях да посетя в рамките само на един ден!



Византийската базилика "Света София"

Тази църква е разположена само на няколко метра от катедралата "Св. Александър Невски", най-голямата и забележителна ортодоксална църква в столицата на България и втора по големина в целия православен свят. Така че първо се отбийте да видите "Св.Александър Невски" - каквото и да прави един турист в София, непременно трябва да отдели време да я разгледа в детайли. Между другото, интересна подробност е, че фасадата на тази катедрала съвсем умишлено наподобява лице - за да го видиш, трябва да застанеш на десния ъгъл на тротоара в края на градинката пред храма, до ул. Г.С.Раковски, точно там, където се извисява малка обсерватория. Това научих от приятели софиянци и днес, когато случайно минавам покрай този красив храм, винаги имам чувството, че той дружелюбно ме наблюдава. Трябва ви само малко въображение, за да откроите лице с две очи прозорци, нос икона и купол като корона на главата.

Точно от лявата страна на катедралата е и храма "Света София". Няма как да подминете тази сграда - добре поддържана, в тухлено червено, достолепна и с по римски функционална архитектура.

Основите на храма датират от 4-ти век от новата ера. Според историците той е построен по време на управлението на римския император Константин Първи. Няколко века по-късно, след нашествията на хуните и готите, които, както знаем, не са имали особен интерес към опазване на каквото и да е културно и архитектурно наследство, сградата е силно разрушена. Император Юстиниян Велики, известен със страстта си да строи, възстановява и на свой ред трансформира храма. По време на петвековния османски период в България църквата е преобразувана в джамия, пред вековете на няколко пъти е разрушавана от земетресения (през 15 век, след това два пъти през 1818 г. и 1858 г.) и в крайна сметка изоставена. В следващите години след освобождението на България от Османското владичество, сградата е използвана за какво ли не, включително депо за гориво и наблюдателен пункт за пожарникарите в града. Един не особено далновиден градски съветник от началото на миналия век дори предложил храмът да се срине напълно и материалите от него да бъдат използвани за изграждането на катедралата "Александър Невски". В крайна сметка обаче историческото съзнание надделява и през 1930 г. е направена пълна реконструкция и реставрация на сградата. Това позволява днес този впечатляващ артефакт от европейската история да бъде възстановен в пълния си блясък.


Ето и какво видях:

Входът към базиликата е наистина тържествен, дори и за днешните архитектурни мащаби. А атмосферата вътре ще достави удоволствие на всички, вълнуващи се от история и религиозна символика. Особено интересни обаче са катакомбите към храма "Света София". Входът за тях е 6 лева (3 евро), но тъй като разполагам с журналистическа карта, влизам безплатно. Важно е да отбележа, че свободно влизат и пенсионери (дори и чужденци), както и инвалиди. На рецепцията любезна дама предупреждава, че използването на камери е забранено, но може да се правят снимки с личния телефон. Истината е, че историческият лабиринт между катакомбите те поглъща като малко дете, попаднало във филм- приключение и скоро съвсем забравяш за снимките.

Посещението на катакомби по някаква странна причина винаги е било вълнуващо за мен. Историята дебне там и се открива пред посетителя във всяка секунда. Основите на базиликата "Света София" представляват всъщност останки от първата конструкция на сградата.

На влизане ще ви ориентира и много добре направен кратък филм на български със субтитри на английски език, който разказва биографията на храма. Самото посещение се провежда свободно в лабиринт от галерии, представящи стари гробници и помещения с красиви мозаечни подове. Приказно! Има и обяснителни табели на български и английски, които разказват за предназначението на всяко конкретно нещо. Изградени са пътеки, по които да се движиш, като в същото време си достатъчно близо до старините, за да се почувстваш наистина във времето, в което те са били част от действаща ритуалност. Мозайките са изключително красиви и запазени - можеш да ги наблюдаваш на сантиметри разстояние, без да е възможно недобросъвестен посетител да стъпи върху им.

Обичайно турът из катакомбите отнема около 40 минути, но аз се задържах там повече от час. След това историческо приключение в едно минало време излизането горе, на повърхността на съвременния град, е като магично преминаване в друг свят. Хубаво е, че на съвсем близко разстояние те очакват още подобни сгради и места и това връщане в миналото може да продължи.

Ротондата на свети Георги.

И така, след "Света София" отивам да видя ротондата "Свети Георги", за която знам от предварителното си онлайн проучване. За да я откриете, ви препоръчвам да включите GPS на телефона си или да попитате случайно преминаващи граждани. Това е може би най- старата защитена сграда в София, датирана между 3 и 4 век от новата ера. Да не може да се открие лесно спомага фактът, че тя е заобиколена от внушителни сгради със сталинистка архитектура, в които днес се помещават Президенството на Република България от едната страна и хотел "Шератон" от другата.


Впечатляващо е изведнъж в административния център на града, докато преминаваш под някоя от арките на този сграден комплекс, да се сблъскаш лице в лице с толкова много и интересна европейска древност. За да го намерите лесно, ви съветвам първо да видите смяната на караула пред входа на Президентството на България на всеки кръгъл час. Бойците са в красиви червени униформи, ушити по подобие на четническите дрехи на българските въстаници от времето на освободителното движение на българите от османското владичество.

Ротондата "Света София" се намира именно там, встрани от караула. Тази чудесно реставрирана днес сграда е била построена до някогашния Дворец на римския император Константин Велики и е представлявала нещо като своеобразен религиозен градски център.

Била е използвана като обществена баня, заради лековитите минерални извори, намиращи се под земята, благодарение на които самият Константин излекувал свои неразположения.

Интериорът на сградата, запазил в голяма степен първоначалния си вид, заслужава да бъде посетен и разгледан в подробности. Снимките са забранени, защото и днес ротондата е действащ ортодоксален храм, където идват вярващи. Като турист мога единствено да съжалявам, че няма как да запазя в дигиталната памет на камерата си възхитителната красота на изписания купол и част от стените. С нищо не може да се сравни обаче насладата от това преживяване на живо.

Decumanus Maximus

В непосредствена близост до ротондата стъпките ми ме отвеждат към останките на древна Сердика, открити през 2012 г. Не можете, а и не бива да пропускате възможността да видите тези разкопки, намиращи се точно около станцията на метрото със същото име - "Сердика".

Древният град е разкрит и достъпен за всеки, минаващ оттук. Превърнал се е в нещо като естествена част от съвременния град, което те кара да усетиш историческите периоди по един неповторим и вълнуващ начин - тук и сега. От информационните табла наоколо разбирам, че се намирам на "decumanus Maximus", основният път, важната пътна артерия, свързваща града с останалите важни за времето населени места и стратегически обекти.


При разкопките са открити толкова много археологически ценни останки, че по тях днес можеш да възстановиш плана на някогашния град с все жилищните постройки, административните сгради и дори домашните бани и тоалетни. Подобно чувство съм изпитвал само на едно друго място в Европа - в древния Помпей до Везувий. Старата Сердика (някогашното име на София) днес е част от естествения градски организъм - под красив, модерен похлупак между Президенството и Министерския съвет, в близкия подлез, дори в станцията на метрото. Стои там красиво вплетена и жива, близка и интригуваща.

София - безкрайна

Имайте предвид, че моята софийска разходка би ви отнела не повече от един преди обед, така че ако останете в района, не пропускайте да видите още няколко интересни неща наблизо. Срещу президентството например е Археологическия музей, точно зад него се намира Градската градина, в която е и достолепната сграда на Народния театър, а встрани от театъра е и някогашният царски дворец, където днес се помещават Националната художествена галерия и Етнографския музей. На гърба на двореца има малък, приятен парк.

Ако пък се интересувате от зоология и природа, пак там, по линията на булеварда с жълтите павета, е и Природонаучният музей. Лично за мен беше откритие да разбера колко интересна и разнообразна е сбирката му.

По-важното от софийската ми разходка обаче остава очакването ми скоро да видя разкрита цялата древна Сердика. Разкопките в София все още са в процес. Хубавото е, че и там, където все още се работи, са поставени огромни табла, на които е разказана цялата история на мястото и неговото разкриване, а част от оградата е прозрачна, за да може любопитното око на туриста да стане част и от археологическата работа. Когато тя приключи, тук ще може да се види и преживее старата европейска история в най-автентичния й вид.

Затова си обещавам един ден да се върна отново сред останките на Сердика, древният град.

Тръгвам с приятното чувство на човек, попътувал през вековете на европейската цивилизация в рамките само на един ден, само в един град. Отбивам се в близко бистро - със специално кафе, мекици, пържени филии (по препоръка на приятели), където подреждам впечатленията си. В София наистина има един специфичен исторически дух, който никъде другаде не съм срещал.

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика"
 
 
  Линкове към Един французин - на път в България: Древна София
 
W87041 Един французин - на път в България: Древна София Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Общество и политика  >>>
  Категория: Другите за България  >>>
  Група:
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Земенският манастир и изкуство в Кюстендил    
__ 1 __

03/12/20
21:07:24

Маршрут 2 - Манастирът в град Земен и художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил

Днес не ми се пътува надалеч и искам да разгледам в рамките на един ден по-малко известни в общите туристически справочници места, намиращи се близо до София. След бързо проучване онлайн си избирам две дестинации на запад от столицата - Земенския манастир, който в момента не е действащ и е паметник на културата, и художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в град Кюстендил. И двете ми цели са на около 70 - 80 км, така че пътуването с кола отнема не повече от час. Е, в моя случай часовете лесно стават два, защото гледките на есенната природа наоколо са зашеметяващи и за да им се насладя, жертвам скоростта.

От всичките ми посещения в България мога да кажа, че тук природата наистина е дала много, при това красотата й е факт и през четирите сезона. Все пак избирам първо да видя Земенския манастир, а оттам според личния ми GPS до Кюстендил са около 45 минути с кола. Чудесно!

Земенският манастир

Чисто географски той се намира в подножието на Коньовската планина между Перник и Кюстендил. Пътят от Земен до самия манастир не е дълъг, има сравнително по-малко завои за обичайните места, където някога в България са строили подобни християнски духовни центрове, и предлага истински спиращи дъха природни гледки във всеки миг. Затова и любителите на ходенето също трябва да сложат тази дестинация в списъка си - колкото и с автомобил да печелиш време, разходката дотук ти дава възможност наистина да усетиш пътя нагоре като духовно изкачване или пречистване на съзнанието. Решавам, че това, с духовното израстване и чистото съзнание, ще го направя на забързани обороти и през окото на камерата ми.



Стигам пред портите на манастира лесно - има насочващи табели, а и когото и да попиташ от местните жители, с удоволствие показва пътя към храма. Най-странното е, че дори и да не говорите един и същ език, разбираш всяко изречено на местния диалект указание, толкова е артистично.

Основната забележителност на Земенския манастир е неговата църква, устояла на времето и останала духовен притегателен център за миряни и божи служители. Представлява неголяма квадратна сграда, строена през XI век и известна най-вече с великолепните си стенописи. Храмът е позициониран в центъра на двора, заобиколен от ниска каменна ограда, така че някои от най-добрите снимки стават именно от пътя над нея. Лицето на тази сякаш божествено светеща църква гледа към някогашните килии на монасите и входа към обширния двор. И така цели десет века!

Мястото тук е спокойно и предразполагащо към самовглъбение, много добре поддържано и уютно декорирано. Старите манастирски сгради са ремонтирани дискретно, като са спазени архитектурата и стилът на миналото. Дори през ноември е пълно с красиви цветя, а паркът е ненатрапчиво разделен на кътове - за деца, за малки празненства, за почивка. Днес манастирът е филиал на Националния исторически музей и в неговите зали се представят различни изложби. Докато аз съм там, има такава, посветена на овцевъдството.

Що се отнася до информация за историята на старата църква, станала през вековете моливен център на православните божи служители, има възможност да се снабдите с брошури на различни езици от рецепцията тук. Можете да разчитате и на беседа от екскурзовод. Кокетната църква е един от малкото останали запазени средновековни български паметници и това е причина фреските й да са защитени и класифицирани от ЮНЕСКО. Чудесно съхранените стенописи представят библейски сцени и са рисувани през XIV век. Само стенописът със света Анна, майката на Богородица, датира от XI век. Тук ще видите още и аскетските лица на свети Иван Рилски и свети Климент, както и изображение на ктитора Деян и съпругата му Доя заедно с техните деца. Най-силно се впечатлих обаче от един друг исторически факт - за направата на пода на църквата всеки от селяните в близкото село донесъл по един камък и така вградил по нещо свое в основите му. Намирам това за особено поетично и достойно за пример за нас, съвременните хора, и нашите нрави.

Когато аз се озовавам тук, ковид пандемията е затворила някогашното малко кафене в манастирската сграда. Приятели са ми разказвали, че именно тук са яли най-фантастичния крем карамел и са пили прекрасно турско кафе. Надявам се скоро това вълшебство за хранителните сетива отново да може да радва туристите.

Художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил

След спокойното място за усамотение и размисъл, каквото е Земенският манастир, тръгвам към Кюстендил. За града не знам почти нищо, но пък съм чувал от приятели българи, че именно тук в голяма галерия в центъра на града се съхраняват оригиналните картини на изключителния български художник Владимир Димитров-Майстора. Всъщност става дума за постоянна експозиция в галерия, която заслужено носи името на този самобитен и неповторим автор и е посветена основно на работата му. Галерията сама по себе си е нещо като арт център на града. Разположена е в малък парк, има паркинг точно до нея, а красива скулптура на Майстора я прави невъзможна за пропускане.


За да ви ориентирам малко за живота и творчеството на този (според скромните ми арт познания) артист от световна величина, ще спомена и някои факти от биографията му. Владимир Димитров-Майстора (наречен е Майстора именно заради таланта му) е роден през 1882 г. и умира на 78 години през 1960 г. Майката на моя близка приятелка българка ми разказа точно преди идването ми до Кюстендил, че има детски спомен от божествената му осанка, когато го е виждала да се разхожда из София. Струвало й се е, че вижда светец Трябва да призная, че съм особено щастлив, че успях за себе си да открия този художник. Постоянната изложба, посветена на Майстора, се намира в основната голяма бяла зала на сградата. Самата галерия е открита през 1972 г. за 90-годишнината на художника. Разположена е на 4200 кв.м и има седем изложбени зали.

Димитров е нарисувал много портрети, които някак напомнят на икони на православни светци, но всички те по един или друг начин изглеждат свързани с природата. Майстора е искал да усетим тази връзка на Човека с естеството. Цветовете му са ярки и будни и наблюдаващият картините усеща у Владимир Димитров някаква неповторима, естествена енергия. Авторът е известен и с картините си на войници от Първата световна война (бил е командирован на фронта именно с тази цел), но в тези платна няма да видите и грам триумфиращ национализъм. Просто желание да покаже и потърси човешкото, близкото - страданието, болката, умората, тъгата на обикновения войник.

Ние като французи сме много далеч от подобно представяне на войната с платната на Давид, показващи завоевателя Бонапарт на бял кон! В тези толкова хуманни образи на редови войници от огромно значение остават отново светлината и цветовете, а техниката на Майстора в това отношение е неповторима. Без да съм арт експерт, смятам, че възхитителната работа на този българин трябва да стане известна по цял свят, а техниката му да бъде изучавана и представяна в най-престижните училища и галерии.

Не по-малко интересно ми беше да разбера и повече за характера на Владимир Димитров-Майстора. Роден в бедно семейство, той отказва миражите, обещаващи му слава и пари, и живее в почти пълна бедност, като непрекъснато дарява имуществото и малкото си спечелени пари. Носел старите си дрехи, не бил подвластен на суетата, хранел се само със зеленчуци. Този негов аскетизъм му спечелва възхищението и на съвременниците му, които още приживе го наричали светец. Точно както го е виждала и майката на моята приятелка някога по улиците на София, когато била дете.

Тези житейски подробности научавам от милата дама, уредничка на галерията, която разказва за художника с вдъхновяващо преклонение. Благодарение на нея успявам да видя и другите временни изложби в галерията и така да се запозная и с работата на още няколко великолепни български художници. Признавам, че съм изненадан и силно впечатлен.

На входа на самата галерия има две магазинчета, които предлагат не само сувенири, но и оригинални творби на художници. В парка отвън пък, когато времето го позволява, може да се видят студенти и ученици, които се упражняват в рисуване.

Галерия "Владимир Димитров", улица "Патриарх Евтимий" 20, Кюстендил 2500, България
Отворена от 10:00 до 18:00 през цялата седмица
Безплатно посещение в четвъртък

Какво още в района

В моя личен списък дестинациите набъбват непрекъснато. За следващо пътуване в този район съм си набелязал трите турски бани в Кюстендил - Чифте баня, Дервиш баня и Алай баня, седемте базилики на антична Пауталия и римските терми, крепостта Хисарлъка и особено средновековната църква "Свети Георги", строена през Х век. Малък по размери и население град, а с толкова многопластова и интересна история в района. Недалеч пък са язовир "Пчелина" и водопадът Полска скакавица, както и самият Земенски пролом. Ако пък трябва да препоръчам място за хапване, спирам се на лично изпитания "Калената пивница" в близкото село Калище. Вкусна и насищаща българска храна с истински продукти и атмосфера, пресъздаваща старите български домове и чифлици.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  539       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   27/11/20

Google