Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Септември 1918 г. революция или държавен преврат

Хронологията

След пробива на съглашенските войски при Добро поле на 15 септември 1918 г., част от българските войници отказват да се подчиняват на своите началници, напускат фронта и се отправят към вътрешността на страната, отдават се на грабежи и изстъпления. Осъзнавайки безнадеждността на ситуацията, на 24 септември кабинетът на Александър Малинов решава да се сключи "скорошен мир". Царят не се произнася. Той все още разчита на помощ от съюзниците и продължаване на войната. Решението е взето преди да стане известно, че Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил е превзета от разбунтували се войници.

На 25 септември Министерският съвет постановява незабавно да се поиска примирие.

За да бъде то приемливо, се предвижда изпращането на делегация от военни и политици на фронта, която да въздейства на войниците за спиране на отстъплението, стабилизиране на фронта и недопускане на вътрешни размирици. Правителствените мерки са одобрени и от опозиционните партии. В търсене на по-широка подкрепа са амнистирани политици, осъдени за антивоенна дейност и такава в полза на Антантата - Александър Стамболийски и Райко Даскалов от БЗНС и Никола Генадиев от Народнолибералната партия. Стамболийски се среща с военния министър ген. Сава Савов, с премиера Александър Малинов и с цар Фердинанд и изказва готовност да замине на фронта и да съдейства за неговото укрепване до сключването на примирие. Посещава и лидера на тесните социалисти Димитър Благоев. След месеци Стамболийски ще твърди, че му предложил заедно да вземат властта и е търсил помощ за извършване на революция. Благоев публично отговаря: "Стамболийски нито за революция ми говори, нито някаква помощ ми иска за тази "незнайна "революция".

През деня са взети първите мерки за отбраната на столицата, а на частите на гарнизона е поставена задача "да заловят и избият клетвопрестъпниците".

На 26 септември правителството, за да предотврати евентуален преврат, организиран от царя, германските войски и ген. Никола Жеков /командващ действащата армия - бел. ред/, уволнява последния, а премиерът Ал. Малинов предупреждава цар Фердинанд, че правителството е решено дори с малкото сили, с които разполага, да се бори срещу метежниците и германците и да сключи мир.


Вечерта на 26 и сутринта на 27 септември министри и депутати, Стамболийски и Даскалов се срещат и разговарят с отстъпващите войници в Радомир и Кюстендил. Всички, включително и Стамболийски, се опитват да ги убедят, че е нужно да се върнат на фронта, защото са започнали преговори за примирие и не трябва да се допусне противникът да навлезе на българска територия, или да оставят оръжието си и да се приберат тихо по домовете си. Част от войниците се вслушват в призивите, но друга превзема Главната квартира за втори път, прекъсва телеграфните и телефонни линии, арестува офицери и до вечерта вилнее из града.

Райко Даскалов се отделя от групата и се връща в Радомир. Там с прокламация обявява България за република, а правителството на Малинов - за свалено. За председател на републиканското правителство провъзгласява Александър Стамболийски, себе си за главнокомандващ, а един фелдфебел - Георги Дамянов, за началник-щаб на войската. В 21 ч. той изпраща на "сваленото правителство" ултиматум незабавно да си подаде оставката и заплашва, че на следващия ден пристига с войските и не отговаря за последствията. В града се извършват насилия и грабежи. На практика Даскалов блъфира, тъй като нито царят, нито правителството са свалени, нито съществува някакво ново правителство.

Междувременно Даскалов се свързва по телеграфа със Стамболийски в Кюстендил и му съобщава, че е обявил страната за република. Има три документирани версии за позицията на Стамболийски. В две от тях той дава carte blanche на Даскалов: "Добре, върви напред". Според третата обещал да му даде отговор след един ден, защото: "Бързата кучка слепи ги ражда". Факт е, че Стамболийски не предприема нищо конкретно. От Кюстендил той заминава за Дупница и София, като в късния следобед на 28 септември само за кратко се спира в Радомир. Вечерта се среща с военния министър, отрича пред него съпричастност към обявената република, укрива се и не се появява публично до амнистията от 3 януари 1919 г.

Редица документирани факти дават основание да се заключи, че на на 28 септември Райко Даскалов прави опит с хитрост да завладее столицата

като изпрати в нея няколко влака, първият от които санитарен, но с качени въоръжени войници. Правителствените части провалят този план и затова придвижващите се пеш бунтовници, начело с Даскалов, спират във Владая. При сблъсъка от юнкерите са убити 2 души и 8 са ранени, а жертвите от влака са 48. Пристигналите след това две композиции с войници са убедени да се разоръжат.

Тези факти драстично се разминават с твърденията на управляващите по-късно земеделци за убийството на 700 болни и ранени войници или за 500 души, както се твърди дори към днешна дата. Друг е въпросът, че обстрелването на собствени войници с артилерия е жестокост, преминаваща всякакви граници.

На 29 септември 1918 г. Министерският съвет взема решение столицата да бъде обявена за крепост в обсадно положение, за да бъде запазена.



За комендант на крепостта е назначен ген. Александър Протогеров, а за неин началник-щаб - полк. Коста Николов. Те се заемат с организиране на отбраната на София.

Във Владая са готови за щурм към София според различни сведения между 2 500 и 6 000 войници. В 9:25 ч. Даскалов изпраща втори ултиматум до "бившето правителство", с искане до шест часа властта да му бъде предадена - иначе щял да бъде принуден "по насилствен начин да вляза с войските на народната гвардия в София".

Сраженията започват следобед на 29 септември.

Бунтовническите части влизат в Княжево, почти достигат Горна Баня, но са спрени и отблъснати, тяхното навлизане в столицата е предотвратено. Тезата, че Даскалов отложил завземането на София за следващия ден, за да не се допуснат изстъпления, е легенда, създадена със задна дата, за да се прикрие провалът на ръководеното от него настъпление.

В 1:16 ч. на 30 септември 1918 г. премиерът Малинов получава радиограма от Андрей Ляпчев /ръководителя на българската делегация на преговорите с Антантата за примирие/, че в Солун е подписано примирие и военните действия се прекратяват. Новината бързо е разпространена и допринася за демотивирането на бунтовническите части. Примирието попарва и намеренията на германската страна за извършване на държавен преврат с помощта на цар Фердинанд, с цел продължаване на войната.

На 30 септември започва контранастъплението на маневрените войски на крепостта София, командвани от полк. Иван Шкойнов. Заловен е фелдфебел Георги Дамянов, а Райко Даскалов е ранен, напуска позициите и търси спасение при съглашенците, с което "републиканската гвардия" остава без ръководство. Изтласкването и окончателното разпръскване на бунтовниците продължава до 2 октомври, когато в 18 ч. правителствените войски овладяват Радомир.

Малинов, по внушение на съглашенците, а и с подкрепата на останалите партии, иска детронацията на цар Фердинанд. В 21 ч. на 3 октомври 1918 г. царят подписва манифест за своята абдикация. Втори манифест, от името на новия цар Борис III, обявява неговото възшествие на престола. Сред изпратените поздравителни писма е и това на републиканеца Ал. Стамболийски.

Сблъсъкът между предвожданите от Райко Даскалов войници и защитниците на столицата има печални резултати. Правителствените части дават, по различни сведения, между 20 и 30 убити и между 86 и 98 ранени. От бунтуващите се убитите са от 381 до 400 души, а ранените - неизвестен брой.

Интерпретациите

Случилото се в края на септември - началото на октомври 1918 г. е първото масово въоръжено и кърваво сблъскване на българи с българи. Логично то има нееднозначни интерпретации. Първоначално земеделската партия се дистанцира, осъжда сблъсъците и отрича ролята на Стамболийски в тях. След амнистията, в борбата за овладяване на властта в партията и в страната, Даскалов - основателно, а Стамболийски - неоснователно, започват да се самоизтъкват като организатори и водачи на народната борба, да си приписват заслуги, несъответстващи - и дори в противоположност - на действителните събития. На ХV конгрес на БЗНС (юли 1919 г.), Стамболийски налага тезата за "Септемврийската революция", сложила началото на борбата срещу "вътрешните врагове" и на нова България.

От своя страна тогавашните управляващи изтъкват, че са направили опит да предотвратят кръвопролитията, но когато Райко Даскалов тръгнал да взема властта "правителството действуваше тъй, както би действало всяко правителство, намиращо се в условия на неизбежна самоотбрана". Генерал Протогеров изказва съжаление към измамените размирници и изтъква, че като комендант на Софийската крепост не е утвърдил нито една присъда.

В едно от малкото професионални исторически изследвания, издадени преди 1944 г., "радомирската революция" е окачествена като "катастрофа", като истинско народно "злощастие".

След 1944 г. събитията са определени не като революция, а като въстание - "народно антивоенно и антимонархическо въстание, имащо дълбоко класов характер и носещо определена антикапиталистическа насоченост".

След 1989 г. вече се пише за стихийно войнишко негодувание, което "прераства в бунт", или за "стихиен метеж", начало на "братоубийствена гражданска война".

Събитията от септември-октомври 1918 г. са резултат от крайното изтощение и деморализацията на българската армия, в следствие от тригодишните активни военни усилия и поражението, нанесено от съглашенските войски. Войнишките маси сами и стихийно определят както целите на своето недоволство, така и формите на своята борба. Главната цел е прекратяването на войната и прибиране по домовете, но има и съпътстващи - саморазправа с виновниците за народните страдания и завладяването на София.

Този втори, политически, поток в армията, не е доминиращ. Към 1 август 1918 г. личният състав на армията е 857 063 души. От тях в действията срещу правителството се включват максимум 8 000 души, или не повече от 1%.

До 27 септември 1918 г. действително става дума за отделни войнишки бунтове с потенциал да прераснат в стихиен метеж, така както го определя чл. 138 от тогавашния Наказателен закон: "...действия на тълпа, събрана с цел чрез сила или заплашване да препятства правителството, Народното събрание или публичната власт и нейните органи да упражняват свободно своите права и длъжности или да не извършат нещо в кръга на техните права и длъжности". До този момент нито една партия не се ангажира с недоволството на войнишките маси, не се опитва да го оглави, да го организира и целенасочи. Нещо повече, всички партии се обявяват против техните действия, призовават ги към спокойствие, дисциплина и изпълнение на дълга, за избягване на вътрешното кръвопролитие.

На 27 септември ситуацията се променя. Райко Даскалов, който не действа от името на БЗНС и не е съгласувал намеренията си със Стамболийски, решава да оглави стихийния бунт или метеж, да свали правителството и въведе републиканско управление. С ясното съзнание, че "никога няма да намерим тук тази маса въоръжени хора, както сега". На тази "маса" Даскалов залага не за сключване на скорошен мир, а за вземането на властта и ликвидиране на монархията, което не може да бъде определено по друг начин, освен като опит за държавен преврат, за насилствено изменение на съществуващия конституционен строй.

Презумпцията, че само републиканско правителство може да сключи примирие, очевидно не издържа критика, защото Съглашението сключва примирие с монархическото правителство. Никъде в страната няма и нито една проява в полза на републиката или против монархията, което говори, че този проблем не е в дневния ред на обществото.

В начинанието си Даскалов търпи пълен провал. Той организира незначителна част от бунтуващите се войски, не изгражда компетентен щаб, тъй като нито един офицер не се включва и не подкрепя антиправителствените и републикански действия. Даскалов подценява силите на противника /държавата/, не съумява да планира, да ръководи и контролира бойните действия в оперативно и тактическо отношение и в крайна сметка изоставя подведените от него войници и се укрива.

Трудно може да се приеме и твърдението, че Стамболийски се солидаризирал с революционната проява и "според своите разбирания, сили и възможности положил не малко усилия за увенчаването ѝ с успех". Напротив. Може да се допусне, че Стамболийски е наясно с безперспективността на предприетата от Даскалов авантюра, осъзнава, че тя само би задълбочила кризата в страната и отдалечила сключването на примирие, след което неизбежно ще бъде създадено ново правителство, с участието или доминирано от БЗНС. Поради това Стамболийски официално не се обвързва с нея, но с охота решава да се възползва от драматичната ситуация и от действията на Даскалов, за да се наложи като лидер на Земеделската партия и премиер на страната.

Фактите свидетелстват, че между Даскалов и Стамболийски липсва съгласуваност, общ план и ясни цели, че действията на първия са импровизация с много тежки последици, както за непосредствените участници, така и за реда, сигурността и бъдещето на цялата държава.

Обявяването на република променя и тактиката на правителството и на военните власти. Техните мерки безкомпромисно се втвърдяват, като не се прави разлика между свои и чужди врагове. Те действат с много по-голяма ефективност срещу вътрешните, отколкото срещу външните врагове. Като цяло действията на властите са добре осмислени, организирани и ръководени. За кратко време се мобилизира целият възможен ресурс за противодействие, като приносът на германските и австро-унгарските части в никакъв случай не е решаващ. В боевете не участва така често цитираната 217-а пехотна германска дивизия, а само 4 германски роти с 4 картечници и 4 оръдия.

През септември-октомври 1918 г. българската държава и установеният в нея конституционен ред са поставени на наковалнята и заплашени да бъдат смазани от няколко паралелно действащи чука - съглашенски, радомирски и монархически. Правителството, което носи политическата отговорност за съществуването и бъдещето на страната, и армията, чието законно предназначение е да защитава държавния строй от насилствена промяна и да пази реда и спокойствието, обединяват усилията си и в резултат радомирският чук е счупен, съглашенският е неутрализиран чрез сключеното примирие, а монархическият е обезсилен чрез смяната на притежателя му.

За съжаление това е първият, но не и последният опит за държавен преврат и насилствено завладяване на властта с помощта на армията в сложната и драматична следвоенна ситуация.

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика"
 
 
  Линкове към Септември 1918 г. революция или държавен преврат
 
W96392 Септември 1918 г. революция или опит за държавен преврат Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Общество и политика  >>>
  Категория: История и предци  >>>
  Група:
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  551       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   24/09/21

Google