Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Олга Токарчук: Чудати разкази

Сборникът "Чудати разкази" на нобелистката Олга Токарчук, публикуван през 2018 г. в Полша, излезе и на български. Издател е ICU, а преводът е на Силвия Борисова.

"Бих искала, когато читателят се спре в книжарницата, да си зададе въпроса: "Какво е това "чудати"? В какво се състои?". Иска ми се да подтикна читателя да се запита какво означава нещо да е чудато", казва Токарчук за книгата си.

В сборника са събрани 10 разказа. Някои от тях са смешни, други - мистериозни и страшни. Общото между тях е изненадата, майсторското водене на повествование и въпросите, които пораждат у читателя.

"Чудати разкази" е книга, към която не бива да подхождаме с конкретни очаквания. Нейния истински смисъл ще доловим, ако оставим съзнанието си освободено от мисловните рамки, в които неминуемо натъпкваме света около себе си. Удоволствието от майсторското боравене с думите, от експерименталния подход към езика, тъй характерни за писането на нобелистката, е гарантирано", отбелязват от ICU.

"Чудати разкази" е шестата книга на Токарчук, издадена на български след "Бегуни", "Изгубената душа", "Карай плуга си през костите на мъртвите" , "Правек и други времена" и "Чувствителният разказвач".

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 г. живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.

Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Популярността ѝ е огромна, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант.

Други подобни ресурси
Фирми:   Изкуство и култура
Лица:     Инженер
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Изкуство и култура"
 
 
  Линкове към Олга Токарчук: Чудати разкази
 
W98171 Олга Токарчук: Чудати разкази Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Изкуство и култура  >>>
  Категория: Литература  >>>
  Група:
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Из ''Чудати разкази'' от Олга Токарчук    
__ 1 __

03/12/21
22:40:33


БУРКАНИТЕ

Когато тя почина, той ѝ организира достойно погребение. Дойдоха всичките ѝ приятелки -грозновати възрастни дами с барети и вмирисани на нафталин кожени палта с яки от норка, от които стърчаха главите им, досущ големи бледи цицини. Заподсмърчаха тактично, когато ковчегът бе спуснат с мокри от дъжда въжета в гроба, а после, събрани на групички под куполите на сгъваеми чадъри с най-причудливи шарки, тръгнаха към автобусните спирки.

Още вечерта той отвори барчето на секцията, където тя беше държала документите си, и затърси и той не знаеше какво. Пари. Акции. Облигации. Някоя от полиците за спокойна старост, които телевизиите винаги рекламират на фона на есенни пейзажи и падащи листа.

Намери само стари спестовни книжки от шейсетте и седемдесетте години и партийната членска книжка на баща си, който беше умрял щастлив през осемдесет и първа година, убеден, че комунизмът е порядък метафизичен и вечен. В барчето лежаха и собствените му рисунки от детската градина, грижливо подредени в картонена папка с ластиче. Това го трогна. Никога не би си помислил, че тя е пазила рисунките му. Там бяха прибрани и тетрадките ѝ, пълни с рецепти за мешана туршия, маринати и сладкa.

Всяка започваше на нова страница, а названието ѝ беше украсено с плахи завъртулки - кухненското изражение на потребността от красота. "Мешана с горчица", "Маринована тиква ала Диана", "Авиньонска салата", "Манатарки по креолски". Тук-там се появяваше нещо по-екстравагантно: "Желе от ябълкови обелки" примерно или "Блатен аир със захар".

Това го наведе на мисълта да слезе в мазето. От години не беше стъпвал. Но майка му обичаше да се задържа там, което някак никога не го беше учудвало. Когато тя намираше, че прекалено силно пуска телевизора за мачовете си, когато затихващото ѝ недоволство оставаше безрезултатно, се чуваше дрънкането на ключове, после вратата се тряскаше и тя изчезваше за дълго благословено време. Тогава той най-сетне спокойно можеше да се посвети на любимото си занимание: да обръща един подир друг кеновете бира и да следи внимателно двете групи мъже, облечени с цветни фланелки и тичащи подир топката от единия край на стадиона до другия.

В мазето цареше фантастичен ред. Тук беше протритото килимче - о, помнеше го от детството си, имаше и плюшено кресло; върху него той забеляза старателно сгънат голям ръчно плетен шал. Имаше също така лампион с малка масичка и няколко разпадащи се от четене книги. Но това, което правеше убийствено впечатление, бяха рафтовете, пълни с проблясващи буркани туршии и сладка.

Върху всеки имаше самозалепващ се етикет,той забеляза, че на тях има названия от тетрадките с рецепти: "Мариновани корнишони на госпожа Сташа,1999", "Чушки за мезе, 2003", "Мас от госпожа Зоша". Някои от тези названия звучаха тайнствено, например Зелен фасул от автоклав - за нищо на света не се сещаше какво е автоклав.
Видът на плътно притиснатите в буркани бледи гъби, шарени зеленчуци и кървавочервени люти чушки възроди желанието му за живот. Набързо прерови полиците, но не намери скрити зад бурканите нито ценни книжа, нито пари. Май нищо не му беше оставила.

Той разшири жизненото си пространство за сметка на нейната стая - започна да хвърля там мръсни парцали ида складира касите с бира. От време на време донасяше от мазето кашонче буркани, отваряше ги наред с едно движение на ръката и изгребваше с вилица съдържанието. Бирата и фъстъците или солетите в комбинация с мариновани чушлета или бейби корнишони, наистина нежни и дребни като бебенца, вървяха фантастично. Седеше пред телевизора и съзерцаваше новата си житейска ситуация, току-що възвърнатата свобода. Струваше му се, че тъкмо е изкарал матурата и светът е пред него; започва новият по-добър живот. Нищо че беше вече на години, почти петдесет и една - чувстваше се млад, точно като абитуриент.

Парите от последната пенсия на майка му бяха на привършване, но той реши, че има още време да вземе правилните решения. Ще изяде, без да бърза, цялото наследство в бурканите. Ще купува главно хляб и масло. И бира, то се знае. После наистина може да потърси някаква работа, нали тя му беше проглушила ушите за това през последните двайсет и няколко години. Да речем, в Бюрото по труда - сигурно ще намерят нещо за петдесетгодишен среднист като него. Може дори да си облече светлия костюм, който тя грижливо беше изгладила и закачила в гардероба заедно със светлосинята риза, и да излезе да се поразтъпче. Стига по телевизията да не дават някой мач.

Беше свободен. Но малко му липсваше влаченето на чехлите на майка му, беше свикнал с този монотонен звук, обикновено придружен от тихия ѝ глас: "Да беше оставил вече тая телевизия, омешай се с хора, запознай се с някое момиче. Така ли смяташ да прекараш остатъка от живота си? Намери си жилище, тука е тясно за двама. Хората се женят, раждат деца, заминават на почивка с палатка, организират си барбекю. А ти? Не ти ли е неудобно да те издържа стара болна жена? Първо баща ти, сега ти, всичко да ви се изпере, изглади, да ви се купи. Телевизорът ми пречи, не мога да спя, висиш пред него до заранта. Какво толкова гледаш по цели нощи, какп ък не ти доскуча!" С часове мърмореше, накрая той си купи слушалки. Това беше някакъв изход: тя не чуваше телевизора, а той не чуваше нея.

Сега обаче беше някак твърде тихо. Нейната идеално подредена стая, пълна с шкафченца и покривчици, сега постепенно се затрупваше с купища празни опаковки, буркани, мръсни дрехи, после се възцариха някакви странни миризми - на мухлясали чаршафи, мазилка, нападната от гъба, на затворено пространство, което без проветряване започва да гние и ферментира. Веднъж, докато търсеше чисти пешкири, той намери в дъното на скрина поредната батарея буркани; бяха някак скрити под купчините спално бельо, сгушени в кълбета вълна - партизани, пета бурканова колона.

Разгледа ги внимателно, от тези в мазето се различаваха по възрастта си. Написаното на етикетите беше поизбледняло, повтаряха се 1991-ва и 1992-ра година, но имаше и единични още по-стари бройки - например от 1983-та, дори един от 1978-а. Именно от него идваше неприятната миризма. Металната капачка беше ръждясала и пуснала вътре въздух, дарявайки в замяна стаята с аромата на разлагането. Каквото и да беше съдържал някога този буркан, днес се беше превърнало в кафява маса. Той изхвърли с отвращение всичко. Някои надписи си приличаха, примерно "Тиква в касисово пюре", но и "Касис в тиквено пюре". Имаше и напълно побелели корнишони.

Едва ли някой би разпознал съдържанието на много от бурканите, ако не бяха коректните и услужливи етикети. Маринованите гъби бяха станали мрачно загадъчно желе, мармаладите - черна маса, а пастетите бяха сбити на изсушена буца. Следващите буркани намери в шкафчето за обувки и под ваната. Спотайваха се също в нощното шкафче до леглото ѝ. Тази колекция го изуми. Крила ли ги е от него, или е правила запаси за себе си, в случай че синът ѝ се изнесе? А може би нарочно ги е оставила на него, смятайки, че ще си отиде първа - съгласно природния ред майките все пак живеят по-малко от синовете...

Може би е искала с тези буркани да му осигури бъдещето? Разглеждаше поредните хем трогнат, хем отвратен. И ето че се натъкна на един (в кухнята под умивалника) с надпис "Връзки за обувки в оцет"- и това би трябвало да го разтревожи. Гледаше кълбото кафяви шнурчета, плуващо в маринатата заедно със зрънцата черен пипер.

***
Стана му неловко, нищо повече. Спомни си как тя го издебваше, когато си сваляше слушалките и тръгваше към тоалетната; бързо се измъкваше от кухнята и му препречваше пътя. "Всички пилета напускат гнездата, такъв е природният ред, на родителите се полага да отдъхнат. Това е общ за цялата природа закон. Защо тогава ме тормозиш, трябваше отдавна да си се изнесъл и да си си уредил живота"- нареждаше ли, нареждаше. Той опитваше внимателно да я заобиколи,но тя го хващаше за ръкава, гласът ѝ се извисяваше и ставаше още по-писклив: "Заслужила съм си спокойната старост. Дай ми най-сетне покой, искам да си почина".

Но той вече беше в банята, заключваше се и се отдаваше на мислите си. Тя пробваше да го задържи и на излизане, но вече не толкова настоятелно. После незабелязано се разтваряше в своята стая и там изчезваше до следващата сутрин, когато нарочно тропаше с тенджерите, за да му пречи да спи.

Но нали знаем, майките обичат децата си; затова са майки - да обичат и да прощават.Така че той изобщо не се разтревожи от тези връзки за обувки, а после от сюнгера в доматен сос, който намери в мазето. Впрочем този буркан беше честно надписан "Сюнгер в доматен сос, 2001". Отвори го, за да провери отговаря ли съдържанието на надписа, и го хвърли в кофата. Не сметна тези дивотии за злобни отмъщения, предназначени да ги открие някога.

В края на краищата сред батареите буркани се криеха истински шедьоври. В един от последните намерени на горната полица в мазето имаше великолепен джолан. Устата му още се пълнеше със слюнка при спомена за подлютеното червено цвекло,което пък откри зад пердето в стаята. За два дни излапа няколко буркана. А за десерт бъркаше с пръст направо в бурканчето със сладко от дюли.

***
За мача Полша - Англия домъкна от мазето цял кашон.

Обкръжи го с батарея бира. Бъркаше в кашона, без да гледа, и се тъпчеше с апетит, не обръщаше внимание с какво. Един буркан привлече вниманието му, защото тя беше направила смешна грешка на етикета: "Мариновани гъпки, 2005". Вадеше с вилицата нежните бели гуглички, слагаше ги в устата, а те като живи се плъзгаха през гърлото към стомаха. Гооол, още един, а той дори незабеляза кога изяде всичките.

През нощта трябваше да изтича в банята, където увисна над мивката, разтърсван от напъни за повръщане. Струваше му се, че тя е там и нарежда с този свой непоносимо писклив глас, но си спомни, че всъщност е мъртва. Повръща до сутринта, обаче това не му помогна особено. С последни сили успя да повика линейка.

В болницата искаха да му присадят черен дроб, но не се намери донор и той почина няколко дни по-късно, без да дойде в съзнание.

***
Възникна проблем, защото нямаше кой да вземе тялото от моргата и да организира погребението. В края на краищата на призива на полицията се отзоваха приятелките на майка му, онези грозновати възрастни дами с особените барети. Те отвориха над гроба чадърите с абсурдните шарки по тях и извършиха милосърдните си погребални ритуали.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  413       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   03/12/21

Google