От края на Битолското до Преспанското поле извисява снага Баба планина. Най-високият й връх Пелистер (около 2200 м) се издига над град Битоля.
До него се намират безименният кота 1248 и Червената стена. Името си върхът е получил от огромната скала с червен цвят, срязана отвесно от юг. Тук, по билото на Баба планина, се водят едни от най-жестоките боеве на Южния фронт между българската армия и войските на Антантата.
Срещу 6-а пехотна Бдинска дивизия се сражават две френски и една сръбска дивизии. Българите заемат командните височини – кота 1248 и Червената стена, и отблъскват патрулно-разузнавателните нападения на французите.
През 1916 г. френските войски заемат Битоля, но не могат да използват града, тъй като българските батареи от Червената стена държат в обсега на оръдията си всяка сграда и улица. Затова в началото на 1917 г. френският щаб в Солун разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско-Прилепското поле и да н... Още
На 3 февруари 1967 г. ботевградчанинът Цончо Чапанов, метеоролог от Българската академия на науките, става първият българин, стъпил на Антарктида и развял за първи път там българското знаме.
Той е включен в състава на XII Съветска антарктическа експедиция като част от международен екип, в който влизат също учени от Чехословакия и САЩ.
Чапанов отпътува на 19 януари със самолет от Ленинград през Индия, Индонезия до Австралия, откъдето с ледоразбивача „Об“ пристига в съветската полярна база Мирни.
"Беше много изненадан, че го одобряват и че го изпращат на такава експедиция. Притесняваше все пак за някой неща, климатични, климатът е суров, тежък. Подготовката е била кратка, отговорността голяма. Трудно произнасяха името му руснаците и го наричаха Оскар, това му беше прозвището. Облеклото е било страхотно тежко, обличаш казва толкова много неща, ботушите, естествено при такива ниски температури. Казваше ми - температурите спадаха до -70 градуса, с маски ходихме, човек се затваря... Още
Макар да звучи невероятно, България е имала своя собствена фабрика за самолетостроене. В продължение на 13 години в Ловеч са произвеждани 8 типа летателни апарати, предназначени за употреба от Военновъздушните ни сили и съответстващи по качество и количество на най-добрите европейски образци.
Ловеч се превръща в център на самолетостроенето. Първоначално - през 1939 г., там се е извършвал само ремонт, а в края на 1941 г. започва същинската дейност на фабриката - производството. Първите самолетни конструкции са разработвани у нас и то от български конструктори.
Към предприятието е създадено и специализирано училище, което да обучава кадри за разгръщането на европейско стандартизирано самолеторазработване.
В Деня на Българските военновъздушни сили, когато пилоти се оплакват от недостатъчни летателни часове, когато летец загина по време на нощно военно учение, а милиарди се пръскат за бойни летателни машини втора ръка от чужди държави, ви разказваме за времената, когато България ... Още
Началото на 1908 г. в Княжество България е ознаменувано от две събития - падането на правителството на д-р Петър Гудев и идването на власт на демократите на Александър Малинов (29 януари) и протеклата при изключително скромна обстановка сватба на княз Фердинанд и принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (22 февруари) в Германия.
Още с първите си действия правителството на Малинов потвърждава готовността си да се ангажира с обявяване на независимостта. Обстановката около България също е благоприятна за едни по-активни външнополитически начинания. На 3 юли избухва младотурската революция, нейните водачи императивно изискват от султан Абдул Хамид II възстановяване на невлязлата в сила конституция от 1876 г. Султанът е принуден да се примири въпреки че реалностите от 1876 г. трудно кореспондират с обстановката от началото на XX в. Действията на младотурците се приемат с добро око.
Отрезвяването идва бързо, новата османска власт много скоро забравя за прокламираните свободи и започва на д... Още
На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд прочита пред събраните хора в църквата "Св. 40 мъченици" в старата столица Велико Търново "Манифест към българския народ", с който обявява България за независима държава.
Пътят обаче към това знаменателно събитие е дълъг и тежък, и изпълнен с множество опити за провъзгласяване на независимостта, които не остават скрити за взора на дипломати в Княжество България и околни държави.
Берлинският договор от 1878 г. предоставя на България една силно наранена свобода, подлага на тежки изпитания българската народност и българската държавност. Макар и в различна степен, Македония, Беломорска и Одринска Тракия, Източна Румелия и Княжеството се намират в икономическа и политическа зависимост от Турция и великите сили.
Клаузите, които определят зависимото положение на Княжество България от турския султан, в продължение на 30 години спъват икономическото и политическото развитие. Княжеството не е признато за суверенна страна. То се задължава да плаща ... Още
Обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. е едно от най-големите постижения в историята на родната ни дипломация. Българският политически елит показва завидни умения и възползвайки се от благоприятната международна обстановка успява да извлече максимума за държавата.
Санстефанския предварителен мирен договор
Успешните военни действия на руската армия и българското опълчение от 1877 и 1878 година принуждават Османската империя да признае поражението си. Вследствие на това на 3 март 1878 година в Сан Стефано започват мирни преговори, които довеждат до подписването на едноименния предварителен мирен договор. Според него българската държава е възстановена на територия, обхващаща близо 180 000 км2 площ.
Със съзнанието, че това, което прави е временно и случайно, а и с известна свобода на действие, в Сан Стефано граф Игнатиев се „развихря“ над картата. Ориентир за България му служи очертанието на Цариградската конференция, като някъде той изрязва, другаде прибав... Още
Какво всъщност празнуваме на 3 март (19 февруари по стар стил)?
Един прелиминарен (предварителен) договор, в чиято отмяна всички (включително - руснаците) са сигурни.
За действителен го смятат само българите...
Известно време го смята за действителен и граф Игнатиев - тогавашен посланик при Високата порта - неговият съчинител, в чиито "Записки" процедурата по договарянето и причината за избора именно на тази (свещена за "народното движение" и до днес) дата е подробно описана.
Желаейки колкото е възможно по-скоро да се върне в Русия, Негово височество (главнокомандващият княз Николай Николаевич - брат на императора) настойчиво изискваше от пълномощниците само едно: някакъв мирен договор да бъде подписан не по-късно от 19 февруари. Така той искаше по достоен начин да отпразнува деня на възкачването на престола на императора Александър Николаевич, като провъзгласи на военен парад за края на войната и за постигнатия резултат и да съобщи за това с телеграма на Господаря.
На ... Още