Религиозни институции. Ислям. Религиозни идеи. Митове и легенди.... Още

На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден. По стар стил празникът се отбелязва на 21 януари. Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на бабите - жените, които помагали младите булки при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Според обичая още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с... Още

На 12 януари православна църква почита паметта на Света мъченица Татяна. Тя била родена в Рим и от малка била възпитавана в християнска вяра. Когато станала девойка, Татяна дала обет за целомъдрие и се отрекла завинаги от светските удоволствия. По това време на престола се възкачил император Александър Север. Той бил едва на шестнадесет години, затова вместо него управлявали висши сановници, които смятали за нормални постоянните гонения на християните. Въпреки че Татяна била от богато семейство с положение, тя била подложена на изпитание - да принесе жертва в храма на Аполон. Татяна отказала, както отказала и да се отрече от християнската си вяра. След като разбрали, че младата християнка няма да се отрече от религията си, след указания на римския градоначалник инквизитори започнали да изтезават девойката. Те изболи очите й и рязали парчета от тялото й, но тя не се отрекла от вярата си. След всяко изтезание обаче силата на Бог възвръщала здравето на Татяна и от раните няма... Още

Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си. Антоний раздал своето имущество и започнал аскетски живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята. Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година - на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Според българската народна традиция Антоновден се пр... Още

Православната църква днес почита св. Атанасий, а празникът е наречен Атанасовден. Св. Атанасий е роден през 295 г. Духовен наследник и продължител на делото на Свети Антоний е друг светец също произлизащ от Египет. Става дума за Свети Атанасий. За разлика от Св. Антоний, Свети Атанасий е роден в бедно християнско семейство. Още от малък се увличал по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан - дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепскоп той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представи... Още

Днес(30 януари) е денят на св. Три светители - християнски празник, отбелязван на 30 януари от Православната църква и Източнокатолическите църкви в памет на Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Тримата са влиятелни епископи на ранната църква и играят важна роля за оформянето на християнското богословие. Историята на празника датира от времето на управлението на византийския император Алексий I Комнин, когато в Константинопол във връзка с учението на Василий Врач възниква спор за първенството между Отците на църквата. Св. Василий Велики (починал през 379 г.) и св. Григорий Богослов (починал 390 г.) принадлежат към плеядата на кападокийските отци, които оставят на християнската цивилизация безценно писмено наследство. Третият - свети Йоан Златоуст (починал 407 г.) e бил епископ на Константинопол. Всеки от тях има свой ден в църковния календар, но през ХІ в. се разгаря бурен спор кой от тримата има по-голям принос за християнската вяра. Дебатиращите се разделят ... Още

Православните християни празнуват днес Сирни Заговезни - празника на всеобщото опрощение, наричан още Прощална неделя. Той се чества винаги седем седмици преди Великден и след него започва най-продължителният пост през годината - до Великден. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя: Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. През деня по-младите обикалят по-възрастните си роднини и приятели, целуват им ръка и искат прошка за стореното през изминалата година.... Още

Достатъчно известно е, че съм православен (църковен) християнин и затова мнозина може би ще се учудят на негативната реакция на онова, което от няколко месеца насам настоящото българско правителство и по-специално г-н министър-председателят му вършат с Българската православна църква. Защото мисля, че то и ще го кажа направо - е политическа [зло]употреба с нея, политическа подлост и даже - нейно публично унижение. Защо го определям така? Та нали г-н премиерът почти през ден посещава по някой (новореставриран) храм из страната, паркира прословутата си "джипка" пред прага на някой манастир (преди десетина дни го направи пред цели 17) и раздава пари на Църквата. Раздава ги или се хвали пред насъбралите се камери, че ги е дал. Обикновено от няколкостотин хиляди до един-два милиона лева. Прави го в стилистиката на някакъв самоназначил се "генерален строителен надзорник" на тази Църква - с ръка в джоба, с изпитателно-инспектиращ поглед и делово-смръщено изражение на отруденот... Още

Днес православната църква чества един от най-светлите си празници - Благовещение. На този ден се възпоменава благата вест, донесена от Архангел Гавраил на Дева Мария - че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. Това е едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. Ето как е описано събитието в Евангелието от Лука: "А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се ... Още

Православната църква почита днес Лазар от Витания, когото Исус Христос възкресява. Празникът Лазарова събота е по-популярен с името Лазаровден и се отбелязва винаги в съботата на шестата седмица от Великия пост - осем дни преди Възкресение Христово (тази година на 2 май). С него започва подготовката за Страстната седмица. Според евангелския разказ Лазар и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и вярвали в неговата мисия. Докато Христос бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и умрял. При завръщането си Исус го възкресил. Чудото било извършено пред очите на мнозина юдеи (домът на Лазар бил пълен с хора, тъй като според обичая покойниците се оплаквали в продължение на седем дни) и станало причина те да повярват в Месията: "Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Т... Още

Днес православните християни отбелязват Цветница - деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя. Празникът винаги е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Празникът Цветница се отбелязва не само в православната, но и в католическата и протестантската църква, които вече я отпразнуваха. Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Дни по-късно Исус е предаден на римляните, за да бъде разпнат на кръст като разбойник, а възгласите вече са "Разпни го". Иисус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот. На службата в храмовете християн... Още

Страстната седмица Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията, Велика неделя) е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания след влизането му в Йерусалим за Пасха до неговата смърт и оплакването му са наречени страстна седмица. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък до Велика събота. Според православния календар тази седмица завършва в навечерието на Великден – денят, в който се празнува Христовото възкресение. Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Велики понеделник Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – симво... Още

"Дъщерята на Пилат" - източното сказание за дъщерята на Пилат, която получава изцеление от разпънатия Иисус Христос, преразказано от Иван Вазов. В ония дни управителят на Дамаск, Клавдий Рикс, беше много опечален: прекрасната му съпруга Попея, щерка на Понтийски Пилата, който заповядваше от името на цезаря в Йерусалим, беше постигната от зла болест - разслабление. Нейните красиви членове се бяха схванали, чудното ѝ тяло бе изгубило своята гъвкавост и подвижност и само на носилка, увита в багряно кадифе, под атлазен покров, болната можеше да излиза извън града и да гледа разкошните градини, що го заобикаляха като един красен венец. Две години откак Попея беше я слетяла тая напаст, а надежда за изцеление нямаше. Нахалос мъжът ѝ привикваше от далечни страни най-вещи лекари и чутни чародейци, и учени, да гледат жена му и да ѝ помогнат със силата на изкуството си. Техните знания, усилия и опитност оставаха немощни пред упоритостта на болката, която приковаваш... Още

На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица завършва с неделния ден - втори след Пасха, припомня БГНЕС. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома. Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пре... Още

Днес се отбелязва денят на св. Георги Победоносец - един от най-тачените светци в християнството и мъченик за Христовата вяра. Празникът е обичан и почитан в цяла България, тъй като Георги е най-популярното мъжко име в страната, носено от над 155 хил. души. Днес имен ден празнуват близо 230 хил. души. Светецът воин Християнският великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). св. Георги бил войник. Едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Тъй като бил умен и способен младеж, императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той е християнин. Когато се разбрало, императорът поискал от св. Георги да се отрече от вярата си, но той отказал. Заради това бил подложен на множество мъчения, но след всяко от тях оздравявал, защото сам Господ лекувал раните му с докосването си. Св. Георги отговарял на измисляните нови и нови мъчения на импера... Още

През първата неделя след Великден християните почитат паметта на един от дванадесетте Христови ученици - св. апостол Тома. След възкресението си Божият син се явил на учениците си, но Тома не бил сред тях. После апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не пипне раните му ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам"). Оттам идва и прозвището Неверни, с което е известен Тома. Осем дни по-късно апостолите отново се събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на Тома: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъде невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва. Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Със страх и трепет св. Тома видял и пипнал раните на Спасителя, а след това рекъл: "Господ мой и Бог мой!" Така св. Тома със своето неверие още повече утвърдил сред християните вярата в ... Още

Българската православна църква почита днес светите братя Кирил и Методий. Денят се отбелязва с празнична света литургия, отслужвана във всички епархии. 11 май е професионален празник на библиотекарите, а също и патронен празник на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и на Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ". Светският празник за св. Кирил и Методий, който днес се отбелязва на 24 май, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато църквата вече е почитала създателите на славянската писменост. Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската книжнина има в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград заедно със служба за св. Иван Рилски. На страниците на "Цариградски вестник" от 26 април 1858 г. се съобщава, че в П... Още

Българската православна църква почита днес(11 май) светите братя Кирил и Методий. Денят се отбелязва с празнична света литургия, отслужвана във всички епархии. 11 май е професионален празник на библиотекарите, а също и патронен празник на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и на Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ". Светският празник за св. Кирил и Методий, който днес се отбелязва на 24 май, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато църквата вече е почитала създателите на славянската писменост. Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската книжнина има в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград заедно със служба за св. Иван Рилски. На страниците на "Цариградски вестник" от 26 април 1858 г. се съобщава... Още

На 21 май Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Константин и Елена. Император Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и в негова чест градът е кръстен Константинопол. Той царува в Рим (от 306 до 337 г.) и Византия (от 324 до 337 г.) Царуването му ще се запомни с това, че през 313 г., макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра. Документът, който е бил един от първите му укази, проповядва пълна веротърпимост - на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните - свободно да почитат своя Бог. През 325 г. император Константин свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий. Император Константин благоговеел пред знамението на Кръста Господен. Той изпитвал желание да го открие, но считал себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Константин помолил своята майка - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпна... Още

Православната църква отбелязва днес един от големите празници в християнския календар - Възнесение Господне. Той се чества винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден, като край на земния път на Иисус Христос. Според Новия завет 40 дни след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като Богочовек. На 40-тия ден, придружен от учениците си и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим и оттам пред очите на всички се възкачва на небето. "И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави. А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога". Според... Още

На Петдесетница(50-ия ден след Великден) се празнува рожденият ден на Христовата църква. На този ден Исус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух. Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетни... Още

На 24 юни православният свят празнува рождението на Свети Йоан Предтеча и Кръстител на Господ Исус Христос, а народният календар тачи всепобеждаващата природа. Син на йерусалимския свещеник Захарий и жена му Елисавета, Св. Йоан Кръстител се ражда половин година преди Христос - по времето на цар Ирод, управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово. През живота си светецът прокарва християнското учение сред юдейския народ. Известен е още като св. Йоан Предтеча, защото вървял преди Христос и подготвял хората за неговото рождение. Родителите на св. Йоан получават вест, че ще им се роди дете, когато са вече на преклонна възраст: "Св. архангел Гавриил възвестил на Захарий: "Елисавета, ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си." Половин година след сина на... Още

Днес църквата почита паметта на двама от учениците на Христос - светите апостоли Петър и Павел. Според Новия завет Петър се казвал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл Петър, което значи "камък". Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той е бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш" (Лука 22:31-34), и горко се разкаял. След Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юде... Още

📚Книгите, които ще ви накарат да се обърнете към вашата духовна същност и да намерите щастието вътре в себе си. ✔️ Веда, преведено от санскрит, означава пълно, цялостно знание за това кои сме ние и какъв е смисълът на човешкия живот.... Още

Православната църква почита днес църковния празник за Успението /смъртта/ на Св. Анна. Светицата е родила Мария, която е бъдещата майка на Спасителя на човечеството - Исус Христос. Според библейските сказания Св. Анна се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството. Православната църква почита Св. Анна няколко пъти в годината. На 8 и 9 септември, когато се празнува Рождеството на Пресвета Богородица и се възпоменават нейните родители - Св. Йоаким и Св. Анна; на 9 декември, когато се празнува зачатието на Пресвета Богородица от Св. Анна и на 25 юли, когато е денят на успението или смъртта на Св. Анна. Св. Анна се смята за покровителка на брака, на семейството и майчинството, както и закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца и много тъгували. Макар и вече престарели, желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени, горещи и всеотдайни, че той изпълнил молбата им. Един ден при Анн... Още

Православната църква почита днес паметта на Светите седмочисленици. Това са просветителите на славянския народ - Светите равноапостоли Кирил и Методий, и техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Църквата е отредила този ден за общото им почитане, независимо, че в църковния календар за всеки от тях е отреден отделен празник. Оценила по достойнство делото на просветителите, Църквата определя общ ден за почитането им, с което засвидетелства своята признателност. Светите братя и техните ученици извеждат славянските народи от мрака на езичеството и на религиозното неведение, а особено ценна е тяхната книжовна и проповедническа дейност. Първи е починал Свети Кирил в Рим - на 14 февруари 869 г. След него, на 6 април 885 г. в моравския град Велеград, е починал брат му Свети Методий, който преди смъртта си е определил за свой заместник ученика си - Горазд. Още в същата година на Методиевата смърт немците прогонили от Моравия и Панония всички проповедници на славянската ... Още

Преображение Господне се чества от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. Според Библията на този ден Исус Христос доказва на учениците си Петър, Яков и Йоан своя божествен произход. Когато Исус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявявали съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот. За да укрепи вярата на учениците, Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на планината Тавор. След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. В деня на Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на ... Още

Православната църква чества Успение на Пресвета Богородица, който е един от 12-те най-големи християнски празници. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата "успение" - заспиване. Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата изакъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пее... Още

Днес православната ни църква отдава почит на успението на св. Иван Рилски - небесния покровител на България. Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата му започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание - в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот - на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, той постъпил ... Още

Днес (1 септември) Българската православна църква отбелязва Симеоновден. Празникът е в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. Днес е и християнската Нова година. Симеон Стълпник се родил през 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Като станал на 18 години, постъпил в манастир, но все му се струвало, че малко се труди за Христа. Един ден оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се високо, намерил удобно място, усамотил се там. По-късно си изградил място за молитва - тясна килия върху стълб от камъни. Там приемал дошлите за съвет хора. Свети Симеон прекарал на стълба няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст - в 460 г. С празника Симеоновден започват есенната оран и стопанската нова година. На този ден обикновено започва бруленето и събирането на орехите. Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Н... Още

На 14 септември се отбелязва един от големите празници в християнския календар - Въздвижение на Светия кръст Господен. В този ден, популярен като Кръстовден, църквата приканва вярващите да се поклонят на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Поклонение на Кръста Господен се извършва още три пъти през годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък и на 1 август. Според църковното предание света Елена - майката на император Константин Велики, която била ревностна християнка, се отправила към Светите земи в Палестина. Тя тръгнала, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчали с успех - намерени били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите бил Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самия... Още