Тревожността може да се определи като прекомерно притеснение и страх. Kато ключов елемент за развитието на тревожността e продължителното излагане на стресови фактори. Физическото изражение на тревожността е индивидуално, но има няколко общи и най-често срещани симптома, които човек усеща, например, когато трябва да говори пред публика или е на изпит:
Тревожността обикновено се дължи на външен фактор, докато срамът е лично преживяване и често се свързва с ниската самооценка и с недоволството от собственото поведение.
Тревожността е еволюционен механизъм при човека и на нея не бива да се гледа като на нещо лошо, когато е кратковременна и е свързана с конкретно обстоятелство. Превръща се обаче в повод за притеснение, ако започне да руши ритъма в ежедневието.
Социалните мрежи са важен елемент от уравнението на младежката тревожност.
Младежката възраст е свързана с доказване, в тази възраст е още по-важна ролята на сравнение с другите. Социалните мрежи, където младежите пребивават почти денонощно, усилват социалната тревожност, тъй като съществува усещането, че другите се забавляват повече, изглеждат по-добре, посещават повече места. Всъщност, изследванията сочат, че сравняването с другите е един от водещите фактори за стрес във всички поколения, не само при младежите.
Фалшивият свят, който бива представян на тийнейджърите в социалните мрежи, е изпълнен с манипулирани снимки. Често младият човек се чувства неспособен и изпитва страх да не се изложи и да не бъде засрамен, защото не може да постигне стандарта на живот, демонстриран от другите. Разминаването между реалните финансови възможности и необходимите за постигането на този "стандарт" носи висока доза неудовлетворение и гняв в младия човек.
Самооценката срещу одобрението на другите
Самооценката е важна част от психичния свят на човека и тя започва своето формиране още в ранна детска възраст, когато поведението на детето бива оценявано от родителите и семейството. Когато то е подкрепено от своите родители с одобрение или внимателно коригирано, когато е неподходящо, детето израства с висока самооценка. По думите й предизвикателството към самооценката идва именно през тийнейджърските години, когато за младежите мнението на приятелския им кръг става по-важно от това на техните родители.
Превръщането на негативната самооценка в позитивна е дълъг и нелесен процес, в който е важно да се развива и поощрява това, с което тийнейджърът се справя добре, защото удовлетворението от добрите резултати води до по-високата самооценка.
При силна нереалистична самооценка, чест механизъм за справяне със стреса е моделът за безпомощност и саботиране. Този модел представлява избягване на ситуации, в които хората не са уверени, че имат контрол над ситуацията и се саботират сами: "Понеже нямам гаранции, че ще се представя добре, предварително измислям и има запас от оправдания, които ще ми помогнат да отдам причините на успеха, че не са в мен. Това могат да бъдат и поведенчески, и мисловни модели".
Още в самото начало, когато децата откриват социалните мрежи, родителите трябва да сложат ясни граници за времето, което могат да прекарват в тях, както и за съдържанието. В случаи, в които има вече формирана зависимост от социалните мрежи и родителите решат да наложат контрол, младежите го преживяват като незаслужено наказание и следва бунт от тяхна страна.
Редно е родителите да се отнасят приятелски към децата и да ги канят да споделят преживяванията си всеки ден, но да не забравят кой е родителят в тези отношения. Запазвайки авторитета си пред своите деца, те ще са способни да се намесят, когато това е необходимо. Ако се забележи продължителна промяна в поведението на тийнейджъра, тогава тяхната намеса ще е важна и решителна по отношение на зараждащия се проблем.
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 189
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 16/08/23
