Какво празнуваме на 3 март

Какво всъщност празнуваме на 3 март (19 февруари по стар стил)?

Един прелиминарен (предварителен) договор, в чиято отмяна всички (включително - руснаците) са сигурни.

За действителен го смятат само българите...

Известно време го смята за действителен и граф Игнатиев - тогавашен посланик при Високата порта - неговият съчинител, в чиито "Записки" процедурата по договарянето и причината за избора именно на тази (свещена за "народното движение" и до днес) дата е подробно описана.

Желаейки колкото е възможно по-скоро да се върне в Русия, Негово височество (главнокомандващият княз Николай Николаевич - брат на императора) настойчиво изискваше от пълномощниците само едно: някакъв мирен договор да бъде подписан не по-късно от 19 февруари. Така той искаше по достоен начин да отпразнува деня на възкачването на престола на императора Александър Николаевич, като провъзгласи на военен парад за края на войната и за постигнатия резултат и да съобщи за това с телеграма на Господаря.

На 17 февруари канцлерът (външен министър) княз Горчаков изпратил на Игнатиев телеграма: "Наречете мирния договор прелиминарен." Турците обаче били против, защото се страхували от следващи договори, с които ще им бъде отнето още, и искали договорът да се смята окончателен. Игнатиев докладвал това на канцлера, но на 18 февруари получил депеша - думата "прелиминарен" да остане. (Игнатиев твърде недолюбва Горчаков, който непрекъснато му пречел и пренебрегвал както самия договор, така и "заслугите на неговия съставител", за "да блесне пред Европа на конгреса", подтикван от "дребнавото си тщеславие".)

А Игнатиев бил изключително доволен от "своя" договор, донесъл на Русия не само сериозни придобивки в Кавказ, но и значителни финансови приходи - "заем на освобождението", например, който щял да покрие военните разходи на Русия. Заемът щял да бъде осигурен от европейски банки и изплащан от турците и българите. Съчинителят на договора говори и за "данък от България", чрез който ... Русия щеше да си осигури претекст от икономическо естество, за да установява своето влияние за дълго време над освободената от нас страна.

Колкото до избора на княз, това трябвало да бъде "лицето, което ще бъде посочено от господаря император". (Самият Игнатиев смятал, че е най-достоен за княз на българите, затова недолюбвал императорския комисар княз Дондуков, който хранел същите намерения).

След като няколко пъти преписвали текста - с думата "прелиминарен" и без нея - договорът най-сетне бил подписан на 19 февруари - чак вечерта. Ознаменували го - според идеята на главнокомандващия - с военен парад и телеграма до Господаря по случай тронния му празник.

А на Берлинския конгрес, чийто договор е фактическото начало на българската държавност, Русия се отрекла от Сан-Стефано. Провъзгласила договора за лична и несъгласувана с "височайше утвърдени инструкции" инициатива на Игнатиев (казва самият той).

"Записките" завършват с голямо огорчение, но и с надежда в изпълнението на "историческата задача" на Русия:

... завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия.

Макар че Игнатиев и Дондуков не успели да станат князе на българите, те нарекли на тях красиви улици. Централният булевард в българската столица се нарича "Царя" (по времето на комунизма - "Руски"). Пред българския парламент стои статуята на руския цар, а българският национален празник е денят на неговото възкачване на престола.

Евгения Иванова

Професор, доктор на науките, преподавател в Департамент „Политически науки“на НБУ. Съосновател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството през 1988 г.

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура