Линкове за включване към: Генералната мерзост на българския живот
Отвори шаблоните за линк
Линк към страницата на вашия сайт в Ресурсбук България:
Линк "Покажи символа на сайта ми върху карта на Ресурсбук България":
Линк "Добави сайта ми в колекцията на текущия посетител":
Линк за мнения, предложения и въпроси към страницата ми:
Линк за гласуване в класацията на сайтове на Ресурсбук България:
Линк към брояч на посещенията на сайта:
Копирайте текста от горната зона и го поставете на подходящо място в HTML файла на страница от вашия сайт.
Това ще показва логото(1) на Ресурсбук по-долу и ще брои посещенията на тази страница.
Копирайте текста от горната зона и го поставете на подходящо място в HTML файла на страница от вашия сайт.
Това ще показва логото(2) на Ресурсбук по-долу и ще брои посещенията на тази страница.
Копирайте текста от горната зона и го поставете на подходящо място в HTML файла на страница от вашия сайт.
Това ще показва логото(3) на Ресурсбук по-долу и ще брои посещенията на тази страница.
Тази ситуация на перфектна, установена и неотменима мерзост дава определен тип реакции
Първата реакция е самоомразата на българина. По същество той дълбоко ненавижда себе си. И ако се почне разговор за нещо българско, той почва с псувни и проклятия.
Самоомразата и омразата към българщината вече става религия. Ако си човек с достойнство, ако си поначало конституирана личност, ти не можеш да допуснеш да бъдеш наричан българин и да бъдеш третиран като българин. Това нещо катастрофално се изразява след 1918 и след 1944 г., когато националните катастрофи будеха небивала радост в тълпата.
Пада им се на буржоазията, пада им се на царедворците, пада му се на града. Като че за тях няма отражение. Казваха: да му мисли буржоазията.
Тия орязани граници не са само едно държавно унижение. Те се изразяват в засилване на обществената мизерия. Изрязването на Добруджа, изрязването на Западните покрайнини имат огромно стопанско значение и поради това: от Източна Тракия в България влязоха 600 000 бежанци, от Македония влязоха около 1 100 000 (заедно с Втората световна война).
Това е почти двумилионно бедствуващо население, което страната трябва да приеме и по някакъв начин да уреди. И те не са минали без форми на обществена помощ, като се почне от раздаване на храни, заеми за строежи и т.н. Тези факти, тези нещастия лягат върху всеки човек, независимо дали ги признава.
Има и друго.
Нетърпимостта към своето състояние се превръща в една денонощна омраза към реалността, към социалната система. Но ти не можеш да я намразиш само, защото е система на българската буржоазия, ще свършиш с това, да я мразиш, защото е българска. Оттук нататък вече предателството се превръща в политическа платформа, изповядвана от милиони.
Но този манталитет, най-накрая, е тотално нихилистичен, състои се от едно отрицание на самия себе си. Българинът не представлява нищо за себе си. И ако го питате, той ще ви каже: кой съм аз и защо съм - абе, я ги остави тия работи. Имаше и един политически момент, когато преди 9.IX.1944 най-често казваха: абе виж какво, животът не струва три лева, колкото един куршум. И тръгваха с комунистите и с партизаните. Защото това е негово интимно убеждение.
И защо животът му наистина да струва повече от три лева? Ами че той нито в материално отношение, нито като условия на живот, нито като духовна нагласа представлява нещо. Той е един изтръскан чувал, една скъсана обувка, една стара подметка, един изгнил дюшек.
Цялата тая история свършва с това, че той се е лишил от всички тропизми. Съвременната социология смята, че истинското богатство на човека е богатството от тропизми: движението към определени цели.
И ето, обществената бедност се изразява в края на краищата и като една бедност на духа. В своята целокупност българският народ завършва като един тотален развратител на всичко и на всички.
Трябва да кажа, че в последните години, с всичките благополучия и престъпления, става най-сетне едно преодоляване на този български мир. И върху всички тия неща ние можем да разсъждаваме и заради това - фактът че ги осъзнаваме, говори че те си отиват.
Човек може да осъзнае една такава ситуация не в нейния център, а в нейния край, защото осъзнаването представлява форма на резюмиране на едно развитие. Това, че ние вече можем да огледаме цялата тази съвкупност, да намираме нейните корени, да намираме нейните типове - това значи, че тази съвкупност е към своя край.