ХиперИНФО България. Каталог на сайтове  ХиперИНФО България - Каталог на сайтове

Сайт: Генералната мерзост на българския живот

 
 
Име на сайта   Интернет адрес(URL)   E-Mail
 
 Категория   Подкатегория   Група
 
 
Фирма  Обект Лице за контакти
 
  Адресни данни
  Област   Населено място  
Пощ.код П.Кутия
 
  ЖК     Блок
 Вход  Етаж  Апарт.
  Улица     Номер
 
  Свободен текст
 
  Кратка невидима анотация за Google (description)   До 300 знака
 
    Снимка от сайта 1         Снимка от сайта 2         Снимка от сайта 3    
 
 
 
 
  Телефон   Парола за редакция
Оценка
0.00
Брой
0
 
  Без видими коментари       Видим само от собственика  
 



  Линкове (връзки) към Генералната мерзост на българския живот
 
W76593 Генералната мерзост на българския живот Общество и политика Владимир Свинтила Виж  ~  
W77085 Индекс на сайтовете за общество и политика Общество и политика Индекс Виж  ~  
 
      Оцветяване         Преместване    
 
  Линкове за включване към: Генералната мерзост на българския живот Отвори шаблоните за линк  
 

Google

НОВИНИ, ИДЕИ И КОМЕНТАРИ

Дал мнениеТипКоментарОпер.
Тази ситуация дава определен тип реакция
30/06/23 15:33:42
Тази ситуация на перфектна, установена и неотменима мерзост дава определен тип реакции Първата реакция е самоомразата на българина. По същество той дълбоко ненавижда себе си. И ако се почне разговор за нещо българско, той почва с псувни и проклятия. Самоомразата и омразата към българщината вече става религия. Ако си човек с достойнство, ако си поначало конституирана личност, ти не можеш да допуснеш да бъдеш наричан българин и да бъдеш третиран като българин. Това нещо катастрофално се изразява след 1918 и след 1944 г., когато националните катастрофи будеха небивала радост в тълпата. Пада им се на буржоазията, пада им се на царедворците, пада му се на града. Като че за тях няма отражение. Казваха: да му мисли буржоазията. Тия орязани граници не са само едно държавно унижение. Те се изразяват в засилване на обществената мизерия. Изрязването на Добруджа, изрязването на Западните покрайнини имат огромно стопанско значение и поради това: от Източна Тракия в България влязоха 600 000 бежанци, от Македония влязоха около 1 100 000 (заедно с Втората световна война). Това е почти двумилионно бедствуващо население, което страната трябва да приеме и по някакъв начин да уреди. И те не са минали без форми на обществена помощ, като се почне от раздаване на храни, заеми за строежи и т.н. Тези факти, тези нещастия лягат върху всеки човек, независимо дали ги признава. Има и друго. Нетърпимостта към своето състояние се превръща в една денонощна омраза към реалността, към социалната система. Но ти не можеш да я намразиш само, защото е система на българската буржоазия, ще свършиш с това, да я мразиш, защото е българска. Оттук нататък вече предателството се превръща в политическа платформа, изповядвана от милиони. Но този манталитет, най-накрая, е тотално нихилистичен, състои се от едно отрицание на самия себе си. Българинът не представлява нищо за себе си. И ако го питате, той ще ви каже: кой съм аз и защо съм - абе, я ги остави тия работи. Имаше и един политически момент, когато преди 9.IX.1944 най-често казваха: абе виж какво, животът не струва три лева, колкото един куршум. И тръгваха с комунистите и с партизаните. Защото това е негово интимно убеждение. И защо животът му наистина да струва повече от три лева? Ами че той нито в материално отношение, нито като условия на живот, нито като духовна нагласа представлява нещо. Той е един изтръскан чувал, една скъсана обувка, една стара подметка, един изгнил дюшек. Цялата тая история свършва с това, че той се е лишил от всички тропизми. Съвременната социология смята, че истинското богатство на човека е богатството от тропизми: движението към определени цели. И ето, обществената бедност се изразява в края на краищата и като една бедност на духа. В своята целокупност българският народ завършва като един тотален развратител на всичко и на всички. Трябва да кажа, че в последните години, с всичките благополучия и престъпления, става най-сетне едно преодоляване на този български мир. И върху всички тия неща ние можем да разсъждаваме и заради това - фактът че ги осъзнаваме, говори че те си отиват. Човек може да осъзнае една такава ситуация не в нейния център, а в нейния край, защото осъзнаването представлява форма на резюмиране на едно развитие. Това, че ние вече можем да огледаме цялата тази съвкупност, да намираме нейните корени, да намираме нейните типове - това значи, че тази съвкупност е към своя край.