Ваксините срещу COVID-19: на какво разчитат и как работят, за да предпазят |
__ 1 __
15/12/20 01:24:38 |
Седем са ваксините срещу COVID-19, които са в напреднал етап от разработването и с които Европейската комисия има споразумения за доставки, в случай че бъдат одобрени от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Засега Народното събрание е одобрило участието на България в предварителните договорки при четири от тях, а здравните власти твърдят, че не е проблем да бъдат добавени и останалите три на следващ етап.
Засега неизвестните около ваксините продължават да са повече от яснотите: коя от тях за коя възрастова група е подходяща; какви може да са страничните ефекти; какъв имунитет създават; подходящи ли са за хора с хронични заболявания и редица други. Отговори на тези въпроси се очакват от т. нар. характеристика на продукта, когато препаратите за имунизация са готови за пускане на пазара.
На този етап обаче е възможно вече да се обясни на какъв принцип са разработени ваксините срещу COVID-19. "Дневник" се обърна към д-р Цветелина Великова (имунолог) и проф. Радостина Александрова (вирусолог в Българската академия на науките), за да обяснят на достъпен език принципа на действие на очакваните препарати, с чиито производители Европейската комисия има предварителни споразумения. Отговорите им са публикувани с минимална редакторска намеса.
РНК ваксините
Ваксината, разработена съвместно от "Пфайзер" (Pfizer) и "БиоНТех" (BioNTech), както и препаратите на "Модерна" (Moderna) и на "КюрВак" (Curevac) са т. нар. РНК ваксини. Цялото име на този вид имунизация е "иРНК, покрита с липиднинано частици".
Една от главните функции на рибонуклеиновата киселина (РНК) е копирането на генетична информация от ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина) и превръщането ѝ в белтъци. При поставянето на ваксината в организма се въвежда информационна РНК (на английски messenger RNA - mRNA), която носи информация за синтез на конкретния белтък от вируса, срещу който трябва да бъде насочен имунният ни отговор. В случая, това е т. нар. шипче - структура от повърхността на SARS-CoV-2, чрез която той се свързва с клетката и навлиза в нея. В клетката, носената от тази РНК молекула информация, ще се преведе и ще се синтезира въпросният белтък, който ще бъде разпознат от имунната система и срещу него ще се изгради имунен отговор. Той ще остане като памет в организма, която при среща с реалния вирус бързо ще се "самосезира" и ще реагира, за да предпази съответния човек.
РНК молекулите са изключително уязвими и лесно може да бъдат разрушени в организма. Затова се поставят в специални носители - в случая това са наночастичките (липозомите), които пазят РНК и осигуряват безпрепятственото ѝ достигане до крайния адрес в организма - клетките.
Уязвимостта на РНК молекулата е причина ваксините да се съхраняват при толкова ниска температура: -70°С в от случая на ваксината на "Пфайзер" и "БиоНТех". Другата ваксина е допълнително стабилизирана, което позволява да се съхранява при -20°С (ваксината на "Модерна" - бел. авт.).
Векторно базирани ваксини
Ваксината, разработвана съвместно от "Астра Зенека" (AstraZeneka) и Оксфордският университет, както и препаратът на "Янсен" (Janssen) - фармацевтичното поделение на Johnson & Johnson, са т. нар. векторно базирани ваксини. Тези ваксини използват вируси (наречени вектори), които са променени така, че не могат да предизвикват заболяване. Най-често за вектори се използват аденовирусите, които причиняват леки респираторни заболявания, безопасни за човека, наричани общо "настинка".
В тези вируси-вектори е вградена информация за производство на даден протеин на причинителя, срещу когото е ваксината. Пример за такава ваксина е тази срещу ебола и някои ваксини против грип.
Чрез векторите ваксините доставят информация за производство на шипчестия протеин на SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на болестта COVID-19 - бел. авт.) в човешките клетки. Този протеин се произвежда и срещу него се образува имунен отговор. За борбата срещу коронавируса е избран подход без репликация на вируса - т.е. вирусът не се размножава в клетките, което означава, че ваксиналният антиген ще бъде създаван само при първото навлизане вируса-вектор в клетката.
Този вид ваксини имитират силно естествена инфекция с определени патогени, особено вируси. Това е и едно от големите им предимства: предизвикат силен клетъчен имунен отговор, както и производството на антитела.
Адювантна рекомбинантна ваксина
От този вид е ваксината, разработена от "Санофи" (Sanofi) и GSK, както и ваксината на "Новавакс" (Novavax). Рекомбинантните ваксини съдържат протеин, който е произведен чрез рекомбинантна технология. Пример за рекомбинантна ваксина е тази срещу хепатит Б.
Технологията включва производство на белтък - в случая шипчестия протеин, но извън човешкия организъм. Използват се клетъчни култури, на които се подава информация какво да произведат. След което този протеин се отделя, пречиства и заедно с адювант се използва във ваксината.
Адювантите са вещества, които усилват имунния отговор и така помагат на ваксините. Една от кандидат-ваксините (тази на "Новавакс") съдържа адювант, за който се предполага, че ще направи възможно прилагането ѝ при HIV позитивни хора.
Комбинацията от антиген, който е белтък, заедно с адювант, е добре установен, ефективен и безопасен начин да се създаде силен имунен отговор срещу вируса SARS-CoV-2. |
Учени откриха генетични варианти, свързани с тежки случаи на COVID-19 |
__ 2 __
15/12/20 01:36:29 |
Учени обявиха, че са установили генетични варианти, които допринасят за по-тежко протичане на коронавирус инфекция.
Това е голям пробив, който може да помогне за спасяването на човешки живот с нови и съществуващи лекарства.
За да установят защо някои хора развиват тежко белодробно възпаление, когато се заразят с коронавирус, учените са анализирали мутации на геномите на повече от 2000 пациенти в критично състояние във Великобритания.
Те сравнили генетичния им строеж с този на контролна група и установили 8 генетични последователности (секвенции), които са по-често срещани сред пациентите с коронавирус.
Експертите са установили, че тази генетична последователност е свързана с възпалителен отговор в тялото и как имунната система се бори с патогени като новия коронавирус.
След допълнителни анализи те акцентират върху два специфични гена - TYK2 и CCR2 - които са свързани с възпалителни протеинови молекули.
Изследователите са установили, че хората, които произвеждат повече от ензима TYK2, изглежда са с по-висок риск от тежко преболедуване на коронавируса.
Проучването на учени от Единбургския университет е публикувано в журнала "Природа".
Има група лекарства на пазара, които ограничават действията на TYK2. Те често се изписват при хронични заболявания, както и за рак и артрит. Такива са JAK инхибитори.
Авторите на изследването подчертават, че също се изпитва лечение с антитела, което блокира CCR2 - протеин, който е свързан с имунния отговор.
|
Ваксините срещу COVID-19: на какво разчитат и как работят, за да предпазят |
__ 3 __
15/12/20 02:10:05 |
Седем са ваксините срещу COVID-19, които са в напреднал етап от разработването и с които Европейската комисия има споразумения за доставки, в случай че бъдат одобрени от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Засега Народното събрание е одобрило участието на България в предварителните договорки при четири от тях, а здравните власти твърдят, че не е проблем да бъдат добавени и останалите три на следващ етап.
Засега неизвестните около ваксините продължават да са повече от яснотите: коя от тях за коя възрастова група е подходяща; какви може да са страничните ефекти; какъв имунитет създават; подходящи ли са за хора с хронични заболявания и редица други. Отговори на тези въпроси се очакват от т. нар. характеристика на продукта, когато препаратите за имунизация са готови за пускане на пазара.
На този етап обаче е възможно вече да се обясни на какъв принцип са разработени ваксините срещу COVID-19. "Дневник" се обърна към д-р Цветелина Великова (имунолог) и проф. Радостина Александрова (вирусолог в Българската академия на науките), за да обяснят на достъпен език принципа на действие на очакваните препарати, с чиито производители Европейската комисия има предварителни споразумения. Отговорите им са публикувани с минимална редакторска намеса.
РНК ваксините
Ваксината, разработена съвместно от "Пфайзер" (Pfizer) и "БиоНТех" (BioNTech), както и препаратите на "Модерна" (Moderna) и на "КюрВак" (Curevac) са т. нар. РНК ваксини. Цялото име на този вид имунизация е "иРНК, покрита с липиднинано частици".
Една от главните функции на рибонуклеиновата киселина (РНК) е копирането на генетична информация от ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина) и превръщането ѝ в белтъци. При поставянето на ваксината в организма се въвежда информационна РНК (на английски messenger RNA - mRNA), която носи информация за синтез на конкретния белтък от вируса, срещу който трябва да бъде насочен имунният ни отговор. В случая, това е т. нар. шипче - структура от повърхността на SARS-CoV-2, чрез която той се свързва с клетката и навлиза в нея. В клетката, носената от тази РНК молекула информация, ще се преведе и ще се синтезира въпросният белтък, който ще бъде разпознат от имунната система и срещу него ще се изгради имунен отговор. Той ще остане като памет в организма, която при среща с реалния вирус бързо ще се "самосезира" и ще реагира, за да предпази съответния човек.
РНК молекулите са изключително уязвими и лесно може да бъдат разрушени в организма. Затова се поставят в специални носители - в случая това са наночастичките (липозомите), които пазят РНК и осигуряват безпрепятственото ѝ достигане до крайния адрес в организма - клетките.
Уязвимостта на РНК молекулата е причина ваксините да се съхраняват при толкова ниска температура: -70°С в от случая на ваксината на "Пфайзер" и "БиоНТех". Другата ваксина е допълнително стабилизирана, което позволява да се съхранява при -20°С (ваксината на "Модерна" - бел. авт.).
Векторно базирани ваксини
Ваксината, разработвана съвместно от "Астра Зенека" (AstraZeneka) и Оксфордският университет, както и препаратът на "Янсен" (Janssen) - фармацевтичното поделение на Johnson & Johnson, са т. нар. векторно базирани ваксини. Тези ваксини използват вируси (наречени вектори), които са променени така, че не могат да предизвикват заболяване. Най-често за вектори се използват аденовирусите, които причиняват леки респираторни заболявания, безопасни за човека, наричани общо "настинка".
В тези вируси-вектори е вградена информация за производство на даден протеин на причинителя, срещу когото е ваксината. Пример за такава ваксина е тази срещу ебола и някои ваксини против грип.
Чрез векторите ваксините доставят информация за производство на шипчестия протеин на SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на болестта COVID-19 - бел. авт.) в човешките клетки. Този протеин се произвежда и срещу него се образува имунен отговор. За борбата срещу коронавируса е избран подход без репликация на вируса - т.е. вирусът не се размножава в клетките, което означава, че ваксиналният антиген ще бъде създаван само при първото навлизане вируса-вектор в клетката.
Този вид ваксини имитират силно естествена инфекция с определени патогени, особено вируси. Това е и едно от големите им предимства: предизвикат силен клетъчен имунен отговор, както и производството на антитела.
Адювантна рекомбинантна ваксина
От този вид е ваксината, разработена от "Санофи" (Sanofi) и GSK, както и ваксината на "Новавакс" (Novavax). Рекомбинантните ваксини съдържат протеин, който е произведен чрез рекомбинантна технология. Пример за рекомбинантна ваксина е тази срещу хепатит Б.
Технологията включва производство на белтък - в случая шипчестия протеин, но извън човешкия организъм. Използват се клетъчни култури, на които се подава информация какво да произведат. След което този протеин се отделя, пречиства и заедно с адювант се използва във ваксината.
Адювантите са вещества, които усилват имунния отговор и така помагат на ваксините. Една от кандидат-ваксините (тази на "Новавакс") съдържа адювант, за който се предполага, че ще направи възможно прилагането ѝ при HIV позитивни хора.
Комбинацията от антиген, който е белтък, заедно с адювант, е добре установен, ефективен и безопасен начин да се създаде силен имунен отговор срещу вируса SARS-CoV-2. |
БАН събира дарения за българската ваксина |
__ 4 __
16/03/21 23:34:11 |
Институтът по микробиология към БАН, който разработва българска ваксина срещу Covid-19, набира средства за пред-клинични експерименти на прототипа на ваксината.
Началото на дарителската кампания е обявено на 22 февруари, на сайта на института по микробиология "Стефан Ангелов". В поканата, отправена към желаещите да дарят за българския проект, е написано следното:
"От месец май 2020 г. екип от лаборатория "Експериментална имунология" към Институт по микробиология - БАН, в колаборация с екипи от Медицински Университет- София и The Department of Chemistry - University College London разработват прототип на епитопна нано-капсулирана ваксина срещу SARS-CoV-2, причиняващ световна пандемия.
Проектът е финансиран от Институт "Пастьор" - Франция, като получените 70 000 евро ще стигнат за научните експерименти, доказващи ефективност и принцип на действие в лабораторни условия. Такава е и целта на това финансиране.
Следващите стъпки, стартиращи пред-клиничните експерименти обхващат много по-сериозна група изследвания, за които са ни необходими още средства. Това ще ни даде възможност да извършим много обстойно изследване на вече конструираната ваксина и да предоставим на всички отговорни организации в България абсолютно охарактеризиран прототип, който може да бъде произвеждан и включен в клинични изследвания на хора, гарантиращи неговата безопасност и протективен ефект".
За кампанията съобщи чрез Фейсбук профила си проф. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на екипа, който разработва нано-капсулираната ваксина. Към момента той е кандидат за народен представител от листата на "Има такъв народ".
Преди няколко седмици в ефира на "Bulgaria ON AIR" проф. Чорбанов заяви, че през лятото БАН ще има готовност да покаже прототипа на разработената ваксина.
По думите му държавата не се интересува от работата на учените и "игнорира всичко, което се прави".
"Не става дума за много пари. Нашата ваксина е със специален носител, абсолютно безвредни частици. Една машина струва 120 хил. долара, тази инвестиция е смешно малка на фона на това колко може да спечели държавата, ако произвежда сама продукт. Нашата ваксина ще отговори на всичките мутации и ще довършим експеримента", каза още проф. Андрей Чорбанов.
На сайта на Института по микробиология са публикувани проектът на договора за дарение, както и регистърът на даренията, направени през годините за различни дейности в рамките на института.
До момента дарение за разработване на прототипа на българската ваксина е постъпило само от Висшия адвокатски съвет. То е в размер на 20 200 лева и е направено през май 2020 г.
|
БАН: 120 000 лв. нужни в помощ на разработването на българската COVID ваксина |
__ 5 __
27/03/21 22:49:51 |
"Фонд "Научни изследвания" ще подпише договор с Института по микробиология за финансиране на процеса по разработване на българска ваксина срещу коронавирус. Идеята е наистина иновативна, няма друга такава по света. Тя ще бъде протеинова ваксина, която залага на къси пептиди. Другите ваксини залагат само на спайковия протеин. Самите пептиди ще бъдат капсулирани в едни пептидни наночастици от интересни полимери, които задават каскада от имунен отговор на организма. Ще бъде 100% безопасна". Това заяви микробиологът и директор на Института по микробиология към БАН проф. Пенка Петрова.
По думите ѝ, в момента се правят тествания върху мишки, а за синтезация на пептидите е необходима машина на стойност 120 хил. лв. Това са мишки, които притежават клетки от имунната система на човека, затова може да дадат добри резултати. Изследвания ще бъдат проведени в Института "Луи Пастьор", от който ще има и финансиране. Патентът обаче ще бъде наш - в БАН", каза проф. Петрова.
Тя посочи още, че българската държава няма възможност за производство на ваксини, а науката у нас като цяло е многократно недофинансирана.
Припомняме, че през август миналата година стана ясно, че проектът за разработване на българска ваксина срещу коронавируса е останал без държавно финансиране до края на годината. Той не бе сред седемте, одобрени от фонд "Научни изследвания" на МОН. Проектът бе на стойност 300 000 лв. - таванът, за който може да се кандидатства. Останал е обаче в резервите, които ще се състезават, ако се отпуснат още пари по линия на фонда. Сега отпуснатите средства са в общ размер от 1,7 млн. лв.
През февруари, имунологът от БАН проф. Андрей Чорбанов заяви, че Българската академия на науката е готова през лятото да покаже прототипа на ваксина срещу Ковид-19, която да създава имунен отговор срещу всички мутации на вируса. "Лятото ще сме готови с прототипа, но държавата категорично игнорира всичко, което се прави. Аз основно си говоря, те не говорят. Получаваме в момента дарения от различни организации ще изразя своята благодарност към всички които ни помагат. Ще отсрамим страната и науката", подчерта проф. Чорбанов.
Петрова вече изрази съмнение, че бихме постигнали 70% ваксинационно покритие до края на юни, ако не се ангажира мрежата от общопрактикуващи лекари, и поясни, че в момента има доставени дози, но не може да се организира достатъчно добре поставянето им и стигането им до хората.
Относно дългосрочните странични ефекти от ваксините, които могат да се проявят след време, проф. Петрова тогава заяви, че фирмите производители са обещали до края на 2022 г.да се изяснят научно всички странични ефекти. По нейни думи това е разумният период, в който биха се явили странични ефекти от ваксината. |
От България, Азия или Близкия Изток? До 15 млн. лв. нужни за ваксината на БАН |
__ 6 __
18/10/21 22:56:28 |
Държавата даде 600 милиона лева за ваксини срещу COVID, от които 2/3 вероятно ще изхвърлим, а за нашата са необходими между 5 и 15 милиона лева, коментира в интервю за Dir.bg проф. Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН. Преди дни той представи официално българския прототип на ваксина срещу Covid-19 на 15-ия световен конгрес за ваксини. Проф. Чорбанов е ръководител на екипа, разработил научната платформа.
Ваксината е тествана върху хуманизирани миши модели т.е. експерименталната част с животни е приключила и оттук нататък се чака да бъде изпробвана като комбинация на хора. Сега на ход е държавата да инвестира в нея, призовава българският учен.
Проф. Чорбанов е убеден, че ползите от разработването на ваксината надхвърля границите на коронавируса. По думите му това ноу-хау може да се ползва за разрабоването на много други вирусни инфекции, например срещу грип, и то с дълготраен ефект, далеч над този, който предоставят РНК и ДНК ваксини.
Тази седмица неговият екип е приключил и друг научен проект - разработването на противотуморна ваксина срещу меланом.
Микробиолъгът е категоричен и по дискусионния въпрос - трябва ли преболедувалият короновирус да се ваксинира? Отговорът е "не", защото естествено придобитият имунетет е много по-дълготраен от ваксинационния.
|
Алкохол, спорт, лекарства - какво може след първа, втора, трета доза от ваксина |
__ 7 __
28/12/21 22:52:20 |
В информационната брошура на института "Роберт Кох" пише, че след ваксинация хората няма защо да се щадят прекалено, но все пак е добре да избягват големите натоварвания: "В първите дни след ваксинацията е редно да се избягват прекомерните физически натоварвания и силовия спорт. При болки или повишена температура могат да се взимат болкоуспокояващи лекарства и такива, които свалят температурата", се казва там. В брошурата не се прави разлика между първа, втора и бустерна доза.
Лекари от Берлин препоръчват три дни след ваксинацията да не се спортува и десет дни след нея организмът да не се подлага на големи физически натоварвания. От медицинска гледна точка обаче нямало причина да се въвеждат строги ограничения за спортни занимания, освен ако не се появи температура, включително и за да не се стигне до евентуално възпаление на сърдечния мускул.
Някои учени предполагат, че установеното леко повишение на случаите на миокардит след имунизация срещу Ковид-19 сред млади мъже може да се дължи на упражняването на спортни занимания непосредствено след ваксинирането. Миокардитът обаче е много рядко следствие от ваксината и засяга предимно мъже под 25 години.
Алкохол и цигари - може, но с мярка
Принципно алкохолът не оказва съществено влияние на имунната защита, казва вирусоложката Сандра Цизек пред NDR. Все пак тя препоръчва да не се пие прекалено много, защото "големите количества алкохол са отрова за организма. А когато той е зает с повишаване на имунната защита след ваксинация, не бива да го обременяваме и с отровни субстанции".
Германската Централа за здравна просвета от своя страна съобщава, че прекомерната консумация на алкохол може да намали имунния отговор в случай на инфекция, а след ваксинация евентуално и да повлияе на поносимостта и ефекта от ваксината. Оттам препоръчват и отказ от големите количества алкохол в дните преди и след бустерната доза, особено ако тя доведе до повишена температура. Чаша бира или вино обаче са напълно в реда на нещата. По отношение на цигарите - и в този план препоръката е да не се прекалява, за да не се натоварва организмът с отровни вещества.
Как стоят нещата с лекарствата
Тъй като ваксините срещу коронавирус бяха одобрени бързо, досега има относително малко данни от научни изследвания за ефекта от взимането на болкоуспокояващи след ваксинация. От института "Роберт Кох" също не могат да дадат окончателна оценка дали парацетамол или ибупрофен влияят на ваксината.
Берлински лекари твърдят, че болкоуспокояващи могат да се взимат, но най-рано шест часа след ваксинацията. От СЗО също препоръчват приемането на медикаменти да не е непосредствено след имунизацията.
Преди всичко е важно да се знае, че в никакъв случай не бива да се взимат медикаменти превантивно - т.е. преди имунизацията. Това може да наруши ефекта от ваксината, като потисне имунния отговор - решаващ за нейната защитна функция. Само няколко часа след имунизацията обаче той вече се е разгърнал достатъчно. |
|