Хан Борис - княз Михаил
Борис е предопределен от съдбата да извърши два исторически акта – покръстване и просвещение на българския народ. Тези събития имат огромно значение за държавата не само в онзи исторически момент, а и до днес.
Българският държавник съзнава, че оставането извън кръга на европейските християнски държави води до изолация и до развитие, което не съответства на културния контекст на времето. Във вътрешнополитически план християнството премахва религиозните, културните и етническите различия между прабългари и славяни и ги обединява в единна, неделима нация. А където има единна нация, там държавата е силна. За самия Борис като хан покръстването има още един аспект – християнството е важен фактор за засилване, централизиране и концентриране на властта в ръцете на владетеля.
През 863 г. в Европа става известно намерението на българския хан заедно с народа си да приеме християнско кръщение. За целта Борис иска от Людовиг Немски (Лудвиг II) да бъдат изпратени немски мисионери, които да покръстят българите и славяните. Папата определя събитието като извънредно важно за Западната църква и благославя съюза на Борис и Людовиг Немски. Но Византия е силно обезпокоена – ако България приеме кръщение от Западната църква, влиянието на папата би стигнало непосредствено до Константинопол, столицата на източноправославната империя. Затова, използвайки тежкия момент, в който се намира България (страната е сполетяна от чести земетресения, годината е неплодородна и настъпва глад), Византия започва поредната война срещу своите съседи. Хан Борис бързо разбира какво е истинското намерение на византийския владетел – България трябва да бъде принудена да приеме християнството от Константинополската патриаршия.
Искал или не, Борис трябва да се съобрази със съотношението на силите и да приеме византийското предложение.През късната есен на 863 г. българските пратеници в Константинопол приемат християнското кръщение и подписват т.нар. дълбок мир, който в продължение на 30 години осигурява безопасността на българската южна граница. След това в Плиска пристигат византийски духовници, които започват покръстването на българите. Без много шум първи приемат кръщението хан Борис, семейството му и неговите близки сътрудници.
Борис взима името на задочния си кръстник, византийския император Михаил ІІІ, изоставя титлата си хан и приема славянската княз. Така той и символично скъсва с българската езическа традиция. Българският владетел остава в историята като княз Борис І и с името Борис-Михаил. По-късно българската църква го провъзгласява за светец.
Други подобни ресурси
Фирми: Администрация
Лица: Филолог, Литература
Стоки: Информация, култура
Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика" | |||||||||||||||||||||||||||||||
Линк към сайта | <<<Натисни тук >>> | ||||||||||||||||||||||||||||||
Фирма | >>>>> | ||||||||||||||||||||||||||||||
Обект | >>>>> | ||||||||||||||||||||||||||||||
Лице за контакти: | |||||||||||||||||||||||||||||||
Телефон | |||||||||||||||||||||||||||||||
Идентификация | |||||||||||||||||||||||||||||||
Раздел: | Общество и политика >>> | ||||||||||||||||||||||||||||||
Категория: | История и предци >>> | ||||||||||||||||||||||||||||||
Група: | Средновековна България | ||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ | |||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||
Задай въпрос, добави коментар >>> | Отвори формата за текст | ||||||||||||||||||||||||||||||
Брой посещения: 489 Гласували: 0 Оценка: 0.00 Последна редакция: 15/10/20 | |||||||||||||||||||||||||||||||
|