Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Майстора и Маргарита на Михаил Булгаков (откъс)

Откъс от "Майстора и Маргарита" с автор Михаил Булгаков, предоставен от издателство "Кръг".

Шедьовърът на Михаил А. Булгаков "Майстора и Маргарита", безспорно един от най-великите романи в световната литература, е с изграден култ около него половината век, в който съществува. У нас първото публикуване на заглавието изпреварва с пет години самостоятелното руско издание и излиза през 1968 г. в превод на доказалата се преводачка Лиляна Минкова (1932 - 2016).

Със своята безпощадна сатира, грандиозна комедия, настръхваща косите драма и величествена любовна история "Майстора и Маргарита" има безброй издания, превърнати и в пиеси, филми и сериал. Актуалността на романа днес не само че не е поставена под въпрос, а напротив - в смутни времена са нужни именно произведения, които припомнят и защитават човешкото във висшата му форма.

Булгаков пише романа повече от десет години и го редактира до смъртта му. Текстът в пълния вид излиза в самостоятелно издание на руски едва през 1973, след като е публикуван като подлистник в списание "Москва" през 1966-1967 г. Появата му разпалва интереса на читатели и литератори - всички го обсъждат, а отделни пасажи се цитират до ден днешен. С жестоката си сатира към съветския режим творбата е глътка свобода за съвременниците й. Битието на книгата доказва написаното в нея: "Ръкописите не горят" и "Страхът е най-големият порок". Думи, които ще бележат поколения в Русия.

Преследването

Стихнаха истеричните женски писъци, секнаха пронизващите свирки на милиционерите, две линейки от "Бърза помощ" откараха: едната обезглавеното тяло и отрязаната глава в моргата, другата - ранената от парчетата стъкло хубавица ватманка; метачите с бели престилки изметоха стъклата и засипаха с пясък кървавите локви, а Иван Николаевич не можа да дотича до турникета и както се строполи на една пейка, тъй си и остана.

Няколко пъти понечи да се изправи, но краката не го слушаха - беше получил нещо като парализа.

Поетът се втурна към турникета веднага щом чу първия вопъл и видя как главата подскача по улицата. От това така обезумя, че като се строполи върху пейката, си ухапа ръката до кръв. За лудия немец, разбира се, забрави и се мъчеше да проумее само едно, как е възможно: допреди малко разговаряше с Берлиоз, а само след минута - главата

Развълнувани хора тичаха край поета по алеята, възклицаваха нещо, но Иван Николаевич не възприемаше думите им.

Неочаквано пред него се сблъскаха две жени и едната, остроноса и чорлава, закрещя на другата над самото ухо на поета:
- Анушка, нашата Анушка! От "Садовая"! Тя е виновна Купила от бакалницата олио и да вземе да строши шишето в турникета! Цялата пола си оля Че като взе да пустосва! Пък той, клетникът, се подхлъзнал значи и - право на релсите

От всичко, което изкрещя жената, в разбъркания мозък на Иван Николаевич се заби една дума: "Анушка"
За думата "Анушка" се лепна думата "олио", после, кой знае защо, "Пилат Понтийски". Поетът отхвърли Пилат и заплете бримките, започвайки от думата "Анушка". Синджирчето се изплете много бързо и веднага го отведе към лудия професор.

Но моля ви се! Та нали той каза, че заседанието няма да се състои, защото Анушка е разляла олиото, И ето на, то наистина няма да се състои! Нещо повече, той направо заяви, че на Берлиоз ще му отреже главата жена! Да, да, да! Нали ватманката беше жена?! Но какво значи това? А?

Не оставаше и капчица съмнение, че на тайнствения консултант му е била предварително и точно известна цялата картина на ужасната смърт на Берлиоз. Две мисли пронизаха в този миг мозъка на поета. Първата: "Глупости, той изобщо не е луд!", и втората: "Дали той самият не е нагласил всичко това?"
Но как, позволете да запитам?!
- А, не! Това ще го разберем!

Иван Николаевич с огромно усилие стана от пейката и се втурна обратно към мястото, където бяха разговаряли с професора. Оказа се, че той, за щастие, още не си беше отишъл.

По "Бронная" вече бяха запалили лампите, а над Патриаршите светеше златна луна и на лунната, винаги измамна светлина на Иван Николаевич му се стори, че оня стои и държи под мишница не бастун, а шпага.

Навлекът - бивш диригент - седеше на мястото, където допреди малко беше седял самият Иван Николаевич. Сега диригентът беше окачил на носа си някакво явно излишно пенсне, на което едното стъкло изобщо липсваше, а другото беше пукнато. От това карираният гражданин изглеждаше още по-гаден, отколкото беше, когато сочеше на Берлиоз пътя към релсите.

Със замряло сърце Иван се доближи до професора и когато го погледна в лицето, се убеди, че по това лице няма и никога не е имало никакви признаци на лудост.
- Признайте си кой сте! - глухо каза Иван.
Чужденецът се намръщи, погледна така, сякаш за пръв път вижда поета, и отвърна неприязнено:
- Не разбирал руски говорил

- Те не разбират - намеси се от пейката диригентът, въпреки че никой не беше го молил да обяснява думите на чужденеца.
- Не се преструвайте! - каза заканително Иван и усети как го присвива стомахът. - Допреди малко чудесно говорехте руски. Вие не сте немец и не сте професор! Вие сте убиец и шпионин! Документите! - яростно викна Иван.

Загадъчният професор изкриви презрително и без това кривата си уста и сви рамене.
- Гражданино! - отново се намеси гадният диригент. - Как смеете да безпокоите чужденеца? За такова нещо ще ви се потърси най-строга отговорност! - А подозрителният професор погледна надменно, обърна гръб и си тръгна.
Иван усети, че се обърква. Той се обърна задъхан към диригента:
- Ей, гражданино, помогнете ми да задържа престъпника! Длъжен сте да го направите!

Диригентът страшно се оживи, скочи и се развика:
- Кой е престъпник? Къде е? Чужденец престъпник? - Очетата на диригента радостно засвяткаха. - Тоя ли? Ако е престъпник, трябва веднага да викаме "Помощ!". Иначе ще избяга. Хайде да викаме заедно! Двамата! - и диригентът зина широко.

Слисаният Иван послуша зевзека диригент и викна: "Помощ!", но диригентът го преметна и нищо не извика.
Самотният дрезгав вик на Иван не даде добри резултати. Някакви две госпожици отскочиха бързо встрани и той чу думата "пиян".

- А, значи си му съучастник? - кресна гневно Иван. - Ти подиграваш ли ми се? Дръпни се!
Иван хукна надясно, диригентът - и той, Иван наляво - оня мошеник също.

- Ти нарочно ли ми се мотаеш в краката? - закрещя Иван, вече освирепял. - Аз и теб ще те закарам в милицията!
Иван се опита да хване негодника за ръкава, но не успя, нищичко не хвана. Диригентът сякаш потъна вдън земя.
Иван ахна, погледна в далечината и видя омразния непознат. Оня беше вече на изхода откъм улица "Патриаршая" и при това не беше сам. Безкрайно подозрителният диригент беше успял да се присъедини към него. Но и това не беше всичко. Трети в тази компания се оказа един изникнал кой знае откъде котарак, огромен като шопар, черен като катран или като гарван и със страхотни кавалерийски мустаци. Тройката се запъти към "Патриаршая", котаракът се носеше на задните си лапи.

Други подобни ресурси
Фирми:   Изкуство и култура
Лица:     Инженер
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Изкуство и култура"
 
 
  Линкове към Майстора и Маргарита на Михаил Булгаков (откъс)
 
W86287 Майстора и Маргарита на Михаил Булгаков (откъс) Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Изкуство и култура  >>>
  Категория: Литература  >>>
  Група:
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  424       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   01/11/20

Google