Ричард Холоуей. Малка история на религията

Подзаглавието на тази книга е:

"Необходимо начало за читателите, които търсят обмислен, задълбочен и достъпен разказ за историята на религията."

Книгата на Ричард Холоуей е един нестандартен разказ за религията. Авторът не се разтваря и обезличава в морето от информация по един от най-съществените въпроси за човечеството-религията, а през цялото време той ни напомня за себе си, за своите пристрастия или критични бележки, за своята личност.

А че е безспорна личност е факт.

Ричард Холоуей е бивш епископ на Единбург и глава на Шотландската епископална църква, професор по теология и история на религията. Той е чест гост на радио и телевизионни предавания по въпроси на сексуалността, наркотиците и биоетиката, известен с подкрепата си на прогресивни каузи.

Авторът дава доказателства, че ще говори понякога и като психоаналитик, защото религиозните вярвания са повече в човешкото несъзнавано.

"Помнете - не е нужно да вярвате в нищо от това, но ако искате да разберете религията, трябва да вмъкнете в ума си нейния начин на мислене. Монотеистичните религии са герои от роман, които опитват да се свържат със своя автор. Дори само като си го помислите, ви се завива свят, нали? Някои от героите от книгата на вселената твърдят, че е очевидно, че някой ни е създал и че е напълно естествено да опитваме да се свържем с този, който го е направил. Други казват: Не бъдете глупави. Няма автор, има я само книгата, вселената или както там решите да я наричате. Просто се е случило. Написала се е сама себе си. Престанете да опитвате да се свързвате с въображаем автор."

Ричард Холоуей започва книгата си с въпросите: "Какво е религията? Откъде е дошла?"

И отговорите са много прости, изконни и логични: "Религията произлиза от ума на животното човек, така че отговорът е - произлиза от самите нас. Мозъкът ни се е развил по начин, който ни позвалява да осъзнаваме самите себе си. Интересуваме се от себе си. Непрекъснато се удивляваме от едно или друго. Няма начин да не мислим".

Авторът веднага обръща внимание и на важна характеристика на религиите - символното мислене и тези, които са имали видения или са чували гласове, т.е. пророците. Така неусетно той ни въвежда в първата сцена от религиознато битие - сцената за пророка Мойсей и горящия храст сред Синайската пустинята в Египит през 1300 г. пр.н.е., когато Бог е наредил на Мойсей да изведе група роби от Египет към Обетованата земя, Палестина.

Това първо се предава от уста на уста, а после записано се превръща в свещен текст или Светото писание - Библията, която се превръща в най-силният символ на религията. Чрез словото й до нашия свят достига послание от другия свят. Тя свързва човека с Божественото и затова тя се изучава ревностно и на нея се гледа със страхопочитание.

Това, че някои хора, като пророците, имат сетива и за отвъдни сигнали, той сравнява с това, как в детската игра ние говорим с куклите си. Това, от гледна тока на психоанализата е свойството на примитивния човек в зората на човечеството към тотема или това, което децата правят.

То е анимизмът - да вдъхват живот на всичко наоколо. Затова авторът апелира да допуснем в ума си тая идея, че "умът му е бил в контакт с друг ум, който е отвъд нашия обсег и разбирания".

Това може да са неизречени желания или забравени страхове, а то е най-вече в несъзнаваното, което Ричард Холоуей ще нярече сутерена на човешкото съзнание. Всичко случващо се в Светото писание той ще оприличи на сън или на филм върху ролка целулуидна лента от детството си.

Друг подход, който прави тази книга уникална, е, че авторът дава възможност, четящият сам да интерпретира фактите и не следва хронологията на събитията, а се движи на зиг-заг и в географско отношение, защото

събитията се слуват на различни места по едно и също време.

Своето пътешествие Холоуей започва от най-сложната от живите религии - хиндуизма в Индия. Ето каква аналогия със съвременните ни ежедневни преживявания прави авторът, за да обясни понатието карма: "Повечето от нас са си мечтали да се върнат в миналото, за да спрат изпратено писмо или да укротят този импулс, който е наранил други или им е донесал нещастие.

Законът за последиците, обаче,(всяко нещо води към друго) се намесва, така че оставаме с резултатите, които сме направили".

Тук в хиндуизма се говори и за многото прераждания на душата. Читателят е насочен и към забележителният корпус религиозна литература, наречен Веди, което значи знание.

В книгата се дават и най-важните характеристики и отлики на една религия от друга.

Например, в хиндуизма няма пророци или личности, които да вдъхновяват практикуването й. Неусетно идва и големият въпрос - ние реални ли сме или само сме сънят на някого. Знаем, че съвременната наука стигна до извода, че човешката същност е само една холограма. И отново сценичният подход, обикнат от автора на тази книга, ще ни накара мислено, във въображението си да изкачваме храмове, да се докосваме до многоръки индийски божества и да се усамотяваме в домашните олтари на хиндуизма.

Така неусетно ще се прехвърлим в друга географска ширина и друга религия. Ричард Холоуей ще започне увлекателния разказ за историята на Авраам, която бележи началото на прехода от политеизма към монотеизма.

Тук пасторът ще направи едно от най-верните и важни прозрения.

"От историята е видно, че хорота ги бива да се мразят взаимно. И обичайно, тези, които се различават от нас по някакъв начин, стават обект на най-силна омраза. Раса, класа, цвят, пол, политика, дори цветът на косата могат да предизвикат грозно поведение. Отнася се и за религията. Всъщност, религиозната омраза е едно от най-смъртоносните човешки заболявания, защото дава божествено оправдание на човешката ненавист."

И така в Битие ще се натъкнем на една от най-драматичните случки в исторически и личностен план. Дали Авраам като чува гласа Божи ще принесе като жертвоприношение сина си Исаак. Тук е поставен на изпитание чисто човешкият морал и чувства и изпитанието във вярата.

Следващата ключова фигура е Мойсей, който на въпроса си ще чуе Божественият отговор "Аз съм!".

Религиозните разкази имат една особеност - те се вглеждат в миналото, но дават надежда за бъдещето. Тук се прави и едно великолепно тълкуване на десетте божи заповеди.

За да се стигне до извода, че нищо и никое изкуство не е в състояние да разгадае мистерията на Бог. Ще се търси и отговор на въпроса защо израилтяните като богоизбран народ ще бъдат подложени на толкова изпитания и страдания.

Авторът изтъква една характерност:

"Евреите като че ли са свикнали с тази несигурност повече от всички други вярващи. Те не опитват да налагат своя Бог на други хора. Твърде заети са да спорят с него, за да имат време затова. Продължават да спорят и до ден днешен".

Един от най-съществените въпроси, които тази книга поставя е, че борбата между доброто и злото е по-стара от човешката история.

Тя произхожда от самото сърце на Бог!

Пътешествието през религиите ни прехвърля в Китай, където има множество богове на природата и наред с тях галерия от пакостни духове - демони, феи, вампири, гноми, дракони. Тук основното идея на Конфуций е противоположност на грубия индивидуализъм и култа към самотниците. Конфуцианството гравитира повече към филисофия, отколкото към религия. Той разглежда света и мястото на човека в него.

Даоизмът ще внесе радостна нотка:

"Светът е оркестър от стотици различни инструменти, които свирят заедно, за да създават прекрасна музика. Равновесие, ритъм и хармония".

Лао Дзъ забелязва, че друг начин, по който хората губят баланса си, е нуждата да контролират другите. И отново Ричард Холоуей прави една съвременна отпратка. Обратното на анархист е легалист - човек, който вярва, че законът е еднственият начин да се контролира човешката природа. "Забранете го! Премахнете го! Това е бойният вик на легалистите".

И така, крачка по крачка, Ричард Холоуей ще преброди религите в Япония, Римската империя, ислямизма.

Япония - страната на изгряващото слънце е като друг свят. Може би за будизма е най-вярно твърдението на автора, че религията е изкуство, не наука. Римляните като практични хора и хора на действието ще пригодят гръцките богове и вярвания към своя светоглед. А тази част където се говори за мюсюлманството е като приказка на Шехерезада - поетична и пълна със символи. От нея ще научим за Аллах и пророка Мохамед, на когото ангел Гавриил е говорил в ухото. Ще стане ясно, че Коранът не е мюсюлманската библия, а 114 глави, които се учат наизуст.

Но нека не предаваме в този текст всичко - да оставим читателят сам да се запознае със съществените черти на всяко вярване. Верен на своята гледна точка авторът ще каже към края на книгата:

"Помнете - всичко това се случва в човешкия ум. А знаем колко странно място е умът. Съдържа рая и ада, мрака и светлината."

Други подобни ресурси
Лица: Инженер
Стоки: Информация, култура