Политиката поставя граници,дроновете ги преодолява

Птичият поглед улавя точките, които се движат по земята и след прицел и команда те потъват в малки облачета от огън и дим. Не, това не е компютърна игра, а обичайни кадри от пресцентрове на министерствата на отбраната на страни, участвали с дронове в няколко конфликта по света тази година, зрелище, което накара някои наблюдатели да свържат тези безпилотни апарати с конфликтите на бъдещето.

Дроновете обаче не донесоха само война. От въздуха жителите по целия свят наблюдаваха чрез екраните си и друго, вцепенени от неочакваната промяна - пустите си градове, такива, каквито никога не бяха виждали по време на пандемията.

Много въпроси за дигиталния преход и автоматизацията, ускоряващи се заради коронавируса, бяха повдигнати тази година. Дроновете са важна част от тях и то не просто защото са достъпни за все повече граждани устройства.

От доставка на лекарства до изстрелване на сателити

Ето и няколко примера от последните месеци. Дронове получиха възможност да засаждат гори, опустошени от горски пожари, но могат и да служат за превенция на такива инциденти, за анализи на растителността в рискови зони, за управление на кризи или спасителни операции. Все повече дронове с термосензори помагат за "умно" напояване, ефикасно разпределяне на водата и наблюдение на земята в Азия и Африка.

В градска среда проектите за идентификация и управление на трафика на дронове стават все по-важни - преди дни Швейцария обяви, че изгражда национална система, за да се справи с разрастващия се трафик. Във Фландрия следят дали се спазват коронавирусните ограничения покрай коледните и новогодишните празници (в интернет китайските практики в областта добиха комични измерения, но това бе преди SARS-CoV-2 да се разпространи по целия свят).

Защо обаче дроновете да ограничават работата си до небето и защо единствените ракети, които да политат с тях, да са управляеми бойни оръжия? Аерокосмическият стартъп Aevum показа в началото на месеца първия си модел на RAVN-X, дрон, определян като "изстрелващ ракети" и способен да изпраща малки сателити в орбита без пилот. Очаква се такова изстрелване за американските космически сили. За него в сп. "Сайънс" се казва, че е "дълъг почти колкото два училищни автобуса и изглежда сякаш е дете на брак между птица и ракета". Самите ракети, който той изстрелва при достигане високо в атмосферата, могат да извеждат сателити до 500 кг., а целта на компанията е да се намалят разходите с повторно използване и с цена за 1 кг полезен товар, близка до тази на SpaceX - няколко хиляди долара.

Обратно на земята - дроновете помагат там, където теренът е сложен, а политиката е направила малко, за да преодолее разстоянията. В Африканската академия за данни и дронове разбират това. Откакто институцията отвори врати през пролетта с подкрепата на УНИЦЕФ и Техническия университет на Вирджиния (известен като Virginia Tech), 77 души, потенциални бъдещи специалисти, идващи от една трета от африканските държави, завършиха 12-седмичните ѝ курсове. Много неща може да се научат в базираната в Малави академия - от пилотиране и разработка на дронове до анализ на данни.

"Наскоро един от завършилите академията ми каза, че в отделни случаи за разстоянията, изминавани от дроновете за часове, със сухопътен транспорт са нужни два дни," обясни за "Дневник" Кевин Кохърсбъргър от университета, специалист по роботика и автономни и динамични системи. По думите му завършилите младежи могат да придобият умения на 21 в., в област, където "нови приложения се развиват всеки ден". За УНИЦЕФ проектът е важен, защото вижда голяма полза от дроновете за доставка на лекарства, ваксини и тестове на места, където теренът е труден.

Американска компания с безпилотни устройства обмисля да доставя и ваксини против коронавирус:

"Дроновете могат да преодоляват политическите граници - по суша по-трудно се доставят хуманитарни помощи за изолирани общности. В случаи на бедствия, урагани, щети от тайфуни, затрудняващи достъпа до изолирани общности, могат да правят връзка с тях и да събират информация. Това променя правилата на играта."

Редом с устойчивото земеделие, здравеопазването и хуманитарното дело има и други функции, за които могат да бъдат използвани масово - срещу бракониери, анализ на рискове от природни бедствия или на опасностите, произтичащи от нелегално строителство.

Едно голямо предизвикателство стои пред друга дейност, която все още изглежда като фантастика. Проблемът е в енергийната интензивност, много по-малка от тази на бензина. "Това ограничава полезния товар и е таван в разраотката на дронове". Работата по добри батерии вероятно ще отнеме десетилетие, но "тези пробиви ще увеличат много доходоността на този бизнес модел и размера на товара" и ще отворят нова възможност - "електрически самолет, който да може да транспортира хора".

Какво да се прави с "дроновете, които мислят сами"

Този месец Съединените щати вероятно успяха да разсеят съмненията на всеки несигурен в значението на индустрията - водещият китайски производител на дронове DJI влезе в същия санкционен списък като телекомуникационния гигант "Хуауей" заедно с производителя на микрочипове SMIC заради употребата за нарушаване на човешки права в Китай и другаде по света (например в уйгурския район Синцзян).

Модели на една от най-големите компании за производство на дронове в света са предпочитани от много потребители, компании и държавни агенции по света. Те обаче се нуждаят от множество американски компоненти. Оценки в бранша, публикувани от "Файненшъл таймс", сочат, че DJI произвежда между 70 и 80% от дроновете с камера по света и близо три четвърти от тях се продават в САЩ.

Издевателствата срещу човешките права на места като Синцзян трудно могат да бъдат премълчани; по тази тема Китай и отделни агенции на ООН са в открита конфронтация от години. Това обаче не означава, че използването на безпилотни технологии в развити демокрации като Съединените щати е еднозначно и че тази година не се потвърдиха някои от опасенията, звучали до неотдавна като научна фантастика. Какво става, когато дроновете започнат да мислят сами (или да развиват сходна дейност)?

Това е и заглавието на статия на "Ню Йорк Таймс": "Полицейските дронове започват да мислят сами". Чула Виста и няколко други града в щати като Калифорния и Джорджия ползват нова, автоматизирана технология, която преобразява и полицейската дейност, както може да направи с куриерската работа, инспекцията на строителните дейности и военното дело (а и е безопасна за здравето в момент на пандемия).

От една страна дори малки полицейски екипи могат да ги управляват. От друга автоматичното проследяване на коли и хора от машини, достатъчно усъвършенствани, за да избягват сами препятствия в сложен терен или на тъмно, е проблем за гражданските свободи - поне в държави, където те се ценят. Дори само съхраняването на огромен обем информация за градовете "отвисоко" заличава всякакво усещане за личен живот ако човек напусне дома си.

Такава технология може да се използва за неутрализиране на протести и - както показват нововъведенията в Чула Виста - не е научна фантастика. В някои държави в Европа, където подходът към човешките права понякога се различава от американския, това поне засега изглежда малко вероятно - във Франция например върховният админисративен съд забрани на полицията да ползва безпилотни устройства по време на демонстрации (в момент, когато приемането в Париж на закон, възпрепятстващ публикуването и споделянето на снимки на полицаи, възпламени напрежението). Регулацията на употребата им тепърва ще е тема в Европа с навлизането на общи технически правила и стандарти за всички държави членки от 1 януари.

"Процесът на вземане на решения при работа с дронове не е на ниво. Той изостава от технологиите - имаме повече информация от тази, с която знаем какво да правим. Виждате лошо вземане на решения, защото интерпретацията на данните все още не е добра."

Този въпрос стои например пред технологията за лицево разпознаване, която при дронове може да се използва със спорни резултати. "Ще отнеме известно време да разберем какво да правим с информацията и да я използваме етично."

Включва ли това изискване винаги човек да стои зад важни решения, "вземани" от дронове, за да има човешка отговорност? В американската армия на теория е така; критици обаче твърдят, че има "сива зона", в която пилот или екипът зад него могат да се освободят от отговорност.

Други подобни ресурси
Фирми: Обучение / курсове
Стоки: Информация, култура