Има решение на македонския възел
За първи път след приемането ни в ЕС всички меродавни институции в България - правителство, Народно събрание и президент - показаха рядко единодушие и не подкрепиха започването на преговори за приемане на Република Северна Македония за членство в ЕС.
Мотивите за това са неизпълнението на Договора за приятелство между двете страни, фалшификации на историята с антибългарска реторика и целенасочено насаждане на негативни стереотипи и омраза към България и към българите като нация.
Това вето изненада Скопие и предизвика неврастенична и дирижирана антибългарска реакция. И ако тази реакция не е толкова учудваща с оглед и на досега водената политика, то реакцията на определени среди в България е дваж по-учудваща.
Тази малобройна и традиционно критикарска група е крайно разнородна. Те с комунистически плам ни убеждават, че нацията и националните интереси са само ненужно бреме по пътя на изграждането на бъдещото глобално общество и в частност - да се откажем от своето минало в името на приемането на РС Македония в ЕС.
И скопските политици, и българските критикари твърдят, че българската позиция е ултиматум, с който се отрича македонската идентичност (идентитет) - съществуването на отделна македонска нация и език. Именно с това твърдение се раздухва безпрецедентна антибългарска кампания в РС Македония и активна външнополитическа пропаганда. Проблемът на Скопие е, че това не просто не отговаря на истината, а е преднамерена лъжа!
Всъщност каква е българската позиция
Първото, което трябва да се подчертае, е, че тя е в пълно съгласие с принципите на международното право и основополагащите идеи на ЕС. В съгласие с принципа на признаване реалностите, създадени след Втората световна война, освен признаването на държавата (което България първа направи!), вече в духа на принципите на ЕС се признават и създадените в нея нови политически реалности. България признава съществуването на отделна македонска нация и официална книжовна норма - т.е. на практика македонски език.
Тогава къде е проблемът?
Проблемът е в това, че в Междуправителствения договор е записано, че имаме обща история, която съвместно да честваме. Създадената на негова основа Междуправителствена научна комисия единствено трябва да установи докога продължава съвместната ни история и кои са най-важните събития и личности, на които да се отдава почит. Това на практика означава официалните власти в Скопие да признаят, че македонската нация и езикова норма са изградени на българска основа.
Тук ясно искам да формулирам това, което политиците в Скопие не искат, а в София не казват ясно - неоспоримата от научна гледна точка истина, че
македонската нация е политическа, а не етническа
Тя е плод на съчетаването на една политически формулирана идея и специфичната политическа съдба на територия и население, откъснато от основната маса на българската нация.
Нервността на Скопие е предизвикана от това, че тази теза влиза в остро противоречие с официално наложения и практикуван македонизъм, базиран върху идеята за етническия характер на македонската нация. Македонизмът е формулиран като политическа идея в края на ХIХ в. от сръбския учен и политик Стоян Новакович, подкрепен от Русия в началото на ХХ в. и накрая (макар и с други цели) наложен на всички комунистически партии през януари 1931 г.
Въпреки различните политически роли, които му се възлагат, той е базиран върху априорната теза за съществуването на македонска народност и нация различни от българската. Затова кражбата на историята става неизбежна. Както винаги, за изпълнителите на политически поръчки фалшивото нагласяване на историческата истина не е било проблем. Дълго време - до идването на власт на комунистическите партии в България и Югославия през 1944/5 г., македонизмът няма много адепти дори в подложената на сърбизация Вардарска Македония.
След това като официална държавна политика, наложена със силата на държавната принуда и масови репресии, процесът се форсира в името на изграждане на Българо-Югославска федерация по инициатива и под егидата на Москва. В нея се предвижда Федералната република Македония, уголемена с българската Пиринска Македония, да бъде самостоятелна единица. Така в комунистическа Югославия македонската държава, нация и език са превърнати в конституционна норма. Това и обяснява защо югоносталгията е толкова силна, а култът към комунистическите величия и специално към Тито продължава да е сакрално ненакърним.
Поради масовата съпротива и краха на идеята за изграждане на федерация през 1948 г., през 1963 г. политиката на насилствена македонизация официално е обявена за грешка от БКП. Освобождаването на историографията от наложените ѝ канони след 1989 г. доведе до еднозначна оценка на насилствената македонизация като едно от най-големите престъпления на комунистическия режим в България. Това влезе в училищните програми, а Георги Димитров вече не е сред най-тачените личности в нашата история. Създадените македонци у нас са бързо стопяваща се групичка.
Този, макар най-кратък преглед идва да ни подкрепи тезата, че македонизмът е политическа концепция, която се реализира с политически средства и най-вече чрез държавата. Или по-ясно - създадената на основата на македонизма нация е политическа. Именно в това е и самата същност на проблема. Още от формулирането си и в духа на ХIХ в., та досега македонизмът е базиран върху априорната теза, че и македонската нация също като останалите на Балканите е етническа - т.е. формирана на основата на отделно и специфично население.
Така кражбата на българската история става основна цел, защото Сърбия чрез македонизма преследва формиране на регионално самосъзнание и така блокира стремежа на доминираща България да промени статуквото и обедини българската нация. Именно антиревизионистичната насоченост на македонизма карат Русия, след това и СССР, а в различни периоди и други велики сили да го подкрепят, това е причината и днес да получава подкрепа.
На това и разчитаха в Скопие. Само че нашите партньори и приятели трябва да си дават сметка, че защитаваният от РС Македония в този му вариант македонизъм е създаден, съществува и ще съществува на антибългарска основа.
С приемането на тази държава за член на ЕС този македонизъм ще бъде узаконен
а това значи, че проблемите само ще бъдат задълбочени и усложнени. Задължително е да се прояви същото далновидно разбиране, че както Гърция с упорство успя да спре мераците на Скопие чрез "антиквизацията" да открадне нейното антично наследство, така и да подкрепи българския стремеж да съхрани своето историческо и културно наследство. Още повече, че ние искаме сближение, а не разделение, а още по-малко конфликти сега и в бъдеще.
Какво е решението?
То е ясно и е пред очите ни. Просто управляващите в Скопие трябва да намерят куража и най-сетне да скъсат с архаичната от XIX век антибългарска матрица и признаят, че македонската нация е модерна политическа нация.
Какво ще произтече от това?
- Признаваното от България съществуване на отделна македонска нация. Признаване, че тя е окончателно формирана на територията на днешна РС Македония, фактически признавано с отказа на Скопие да иска признаване на македонско малцинство в България. Кога и как е станало - нека учените решат. Впрочем много от съвременните нации са политически (като например американската) и това не е пречка за тяхното успешно политическо, стопанско и културно развитие.
- Признаване, че модерната македонска нация е възникнала на основата на българската народност. Показателно е, че повече от 85 хиляди граждани на РСМ са получили българско гражданство, доказвайки своите български корени, макар част от тях да са с македонско самосъзнание.
- Признаването на отделен македонски език. Кой, кога и как на основата на български диалекти е кодифицирал тази книжовна норма, остава обект за академични занимания.
Такова решение би дало тласък и в РСМ най-сетне да започне, както и във всички останали бивши комунистически страни, трудният процес на преосмисляне на миналото, освободени от идеологически и политически догми и ограничения. Колкото и мъчително да е това.
Приемането на това решение като предварително условие ще реши най-важните проблеми:
Първо - в ЕС ние ще сътрудничим със сегашна РС Македония с нейните неоспорими от никого вътрешнополитически реалности.
Второ - в съгласие с изискванията на ЕС СР Македония няма да има нерешени конфликтни проблеми със своите съседи.
Трето - ако не спре, то силно ще ограничи възможностите за външна намеса в нейната външна и вътрешна политика.
Най-сетне решаването на проблема се връща при тези, които могат и трябва да го решат - отговорните политици в Скопие, София и ЕС. Крайно време е политици и общественици край Вардар да осъзнаят своята отговорност, да скъсат с щраусовата политика и проявят кураж и далновидност в името на по-светло бъдеще.
Приемането на тази очевидна истина ще сложи край на безперспективното вглеждане в миналото и езика на омразата.
Ако България аргументира добре и разгласи широко тази наша позиция, несъмнено ще получим не само подкрепата на нашите партньори в ЕС и НАТО. Защото няма място в ЕС за държава, чиято идентичност и политика се базират на фалшификации и омраза. Въпросът се свежда не до някакъв историческия спор между България и Македония, а за принципите на бъдещите отношения вътре в ЕС, а с това и за самото му бъдеще.
Лъчезар Стоянов. Доцент в Нов български университет. Съосновател на Департамент "История" и дългогодишен негов ръководител. Кръг на научни интереси и публикации: национални проблеми на Балканите; теория и история на институциите; нова и най-нова българска и балканска история; тоталитарна България. Автор на учебници.
Други подобни ресурси
Фирми: Администрация
Лица: Филолог, Литература
Стоки: Информация, култура
Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика" | |||||||||||||||
Линк към сайта | <<<Натисни тук >>> | ||||||||||||||
Фирма | >>>>> | ||||||||||||||
Обект | >>>>> | ||||||||||||||
Лице за контакти: | |||||||||||||||
Телефон | |||||||||||||||
Идентификация | |||||||||||||||
Раздел: | Общество и политика >>> | ||||||||||||||
Категория: | Български проблеми >>> | ||||||||||||||
Група: | Македония | ||||||||||||||
|
|||||||||||||||
| |||||||||||||||
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ | |||||||||||||||
|
|||||||||||||||
Задай въпрос, добави коментар >>> | Отвори формата за текст | ||||||||||||||
Брой посещения: 466 Гласували: 0 Оценка: 0.00 Последна редакция: 12/03/21 | |||||||||||||||
|