Психология на забогатяването на Моргън Хаузел

Парите са навсякъде. Те са неизменима част от ежедневието ни. За някои са начин за оцеляване, за други - цел в живота. Независимо от индивидуалното ни отношение към тях, никой не остава безразличен. Тази тема вълнува и често обърква всеки от нас.

Богатството не се подчинява на строго определени закони - то зависи изцяло от нашето поведение. Като използва дългогодишния си опит, авторът ни дава универсални уроци, които други са пропуснали да споделят.

С тяхна помощ преобразуваме представите си за смисъла на успеха, парите и благополучието:

• Най-важното е да предвидим, че не всичко върви по план.
• В стремежа си да имаме още и още всъщност губим повече, отколкото получаваме.
• С по-малко, но постоянни усилия можем да постигнем по-високи и трайни резултати.
• Не се доверявай сляпо на чуждия опит, хората са различни.
• Подхождай умно към рисковете и провалите.
• Не харчи пари само за да покажеш, че ги имаш.
• Свободата да избираме какво да правим с времето си е най-високият дивидент, който ни носят парите.

Моргън Хаузел е финансов консултант и двукратен финалист за наградата Gerald Loeb. "Психология на забогатяването" е първата му книга. Много скоро след издаването ѝ тя светкавично набира популярност на световния пазар.

Богатството е просто натрупаният остатък, след като похарчиш това, което си вложил. А тъй като можеш да създадеш богатство без високи доходи, но нямаш шанс да създадеш богатство без висока норма на спестяване, ясно е кое е по-важно.

По-важното е, че ценността на богатството зависи от това от какво се нуждаеш.

Да кажем, че ние с вас имаме една и съща нетна стойност.

И да кажем, че вие сте по-добър инвеститор от мен. Аз мога да постигна 8% годишна доходност, а вие можете да постигнете 12% годишна доходност.

Но аз се разпореждам по-ефективно с парите си. Да приемем, че имам нужда от наполовина по-малко пари, за да бъда щастлив, докато разходите при вашия начин на живот нарастват толкова бързо, колкото и вашите активи. По-добре съм от вас, въпреки че съм по-лош инвеститор. Получавам по-голяма полза от инвестициите си въпреки по-ниската възвръщаемост.

Същото важи и за доходите. Да се научиш да бъдеш щастлив с по-малко пари, създава луфт между това, което имаш, и това, което искаш - подобно на разликата, която се получава при нарастването на заплатата ти, но по-лесно и по-контролирано от самия теб.

Високата норма на спестяване означава да имаш по-ниски разходи, отколкото би могъл иначе, а по-ниските разходи означават, че спестяванията ти нарастват в по-голяма степен, отколкото ако харчиш повече.

Обмислете го в контекста на това колко време и усилия са необходими за постигането на 0,1% повишаване на годишната ефективност на инвестициите - милиони часове изследвания, десетки милиарди долари усилия от професионалисти - и е лесно да видите какво е потенциално по-важно или си струва да се преследва.

Има професионални инвеститори, които работят по 80 часа на седмица, за да добавят една десета от процента към възвръщаемостта си, докато във финансите им има два или три пълни процента, зависещи от начина им на живот, които могат да бъдат използвани с по-малко усилия.

Голямата възвръщаемост на инвестициите и тлъстите заплати са великолепни, когато могат да бъдат постигнати, а някои могат да ги постигат. Но фактът, че от едната страна на финансовото уравнение се влагат толкова много усилия, а от другата - толкова малко, е добра възможност за повечето хора.

След определено равнище на доходи се нуждаеш само от онова, което не е предназначено да задоволи егото ти

Всеки има основни нужди. След като бъдат задоволени, има друго равнище на нужди от удобство, а след това идват нужди, които са едновременно за удобство, забавление и просветление.

Но разходите отвъд доста ниското равнище на материалното са най-вече отражение на приближаващите се до егото доходи, стремеж да харчиш пари, за да покажеш на хората, че имаш (или си имал) пари. Приеми го така и ще установиш, че един от най-действените начини да умножиш спестяванията си, не е да повишиш доходите си, а да увеличиш скромността си.

Когато дефинираш спестяванията като разлика между его и доходи, осъзнаваш защо много хора с прилични доходи спестяват толкова малко. Това е всекидневна борба с инстинкта да разпериш пауновата си опашка до краен предел и да не изоставаш от другите, които правят същото. На хората с устойчив личен финансов успех - не непременно тези с високите доходи - обикновено не им пука какво мислят другите за тях.

Така че способността на хората да спестяват е в по-голяма степен под техен контрол, отколкото може би си мислят.

Можеш да спестяваш, като харчиш по-малко.
Можеш да харчиш по-малко, ако желаеш по-малко.
А ще желаеш по-малко, ако по-малко те интересува какво мислят другите за теб.

И не ти е необходима конкретна причина, за да спестяваш

Някои хора спестяват пари за първоначална вноска за къща, за нова кола или за пенсия. Това е страхотно, разбира се. Но за да спестяваш, не е нужно да имаш за цел да купиш нещо конкретно.

Да спестяваш само с конкретна цел, има смисъл в един предсказуем свят. Но нашият не е такъв.

Спестяването е защита срещу неизбежната способност на живота адски да те изненада във възможно най-лошия момент. Друга полза от спестяванията, които не са свързани с някаква цел за разходи, е възможността да се разпореждаш с времето си.

Всеки знае какви осезаеми неща могат да се купят с пари. Нематериалните неща по-трудно се побират в главата, затова обикновено остават незабелязани. Но нематериалните ползи от парите могат да бъдат много по-ценни, да умножават твоето щастие повече, отколкото материалните неща, очевидните цели на спестяването.

Спестяванията без цел за харчене предоставят варианти и гъвкавост, възможност да изчакаш и възможност да настъпиш. Дават време да помислиш. Позволяват ти да промениш курса според условията.

Всяка частица от спестяванията е като да спечелиш в бъдещето точка, която би била присъдена на някой друг, и да си я върнеш.

Тази гъвкавост и контролът върху времето са невидимата възвръщаемост на богатството

Каква е доходността на парите в банката, които ти дават възможност да промениш кариерата си, да се пенсионираш по-рано или да се освободиш от притесненията? Бих казал, че е неизчислима.

Неизчислима е по два начина. Толкова е голяма и важна, че не можем да ѝ определим цена. Но също така е буквално неизчислима - не можем да я измерим, както измерваме лихвените проценти, - а сме склонни да пренебрегваме онова, което не можем да измерим.

Когато нямаш контрол над времето си, ти си принуден да приемеш всичко, което лошият късмет стоварва на пътя ти. Но ако притежаваш гъвкавост, ти имаш и време да изчакаш, докато безпроблемните възможности паднат в скута ти. Това е скритата доходност на спестяванията ти.

Спестяванията в банката, дори и да носят 0% лихва, всъщност могат да генерират изключителна доходност, ако ти дадат гъвкавостта да се заемеш с работа с по-ниска заплата, но с по-висока цел, или да изчакаш възможности за инвестиции, които ще се появят, когато онези, на които им липсва гъвкавост, вече са се отчаяли. И тази скрита доходност става все по-важна

Преди светът беше свръхлокален.

Само преди 100 години 75% от американците нямаха нито телефони, нито редовни пощенски услуги. Това правеше конкуренцията изключително местна. Само средно интелигентен работник можеше да е най-добрият в своя град и към него да се отнасят като към най-добрите, тъй като не бе нужно да се състезава с по-умния работник в друг град. Това вече е променено.

Свръхсвързан свят означава, че съвкупността от таланти, с които се състезаваш, вече обхваща не стотици или хиляди от твоя град, а милиони или милиарди по целия свят. Това важи особено за работните места, на които се разчита на работата с главата, а не с мускули: в преподаването, маркетинга, анализа, консултациите, счетоводството, програмирането, журналистиката и дори медицината все повече се конкурират световните съвкупности от таланти. Все повече области ще попадат в тази категория, тъй като цифровизацията заличава глобалните граници - тъй като "софтуерът изяжда света".

Въпросът, който трябва да си зададеш с разширяването на обхвата на конкуренцията, е: "Как да се откроя?" "Аз съм умен" става все по-лош отговор на този въпрос, защото по света има много умни хора. Почти 600 души получават максимална оценка на SAT всяка година. Още 7000 ги следват на няколко точки. В глобализирания свят, в който победителят печели всичко, хора като тези се превръщат все повече в твои преки конкуренти.

Интелигентността не е надеждно предимство в толкова взаимосвързан свят, какъвто е нашият. Но гъвкавостта е.

В свят, в който интелигентността е свръхконкурентна, а много предишни технически умения са автоматизирани, конкурентните предимства се отместват към нюансираните и меки умения като комуникацията, съпричастността и може би най-вече гъвкавостта.

Ако притежаваш гъвкавост, можеш да изчакаш добрите възможности както в кариерата, така и за инвестициите си. Ще имаш по-голям шанс да усвоиш ново умение, когато е необходимо.

Няма да се чувстваш толкова притиснат да догонваш конкуренти, умеещи да правят неща, които ти не можеш, и ще разполагаш с повече свобода да откриеш своята страст и своята ниша със свое собствено темпо. Можеш да намериш нова рутина, по-бавно темпо и да възприемаш живота с различен набор от подходи.

Умението да правиш неща, които повечето от останалите не умеят, ще те откроява в свят, в който интелигентността вече не е устойчиво предимство.

Да имаш повече контрол върху времето и вариантите пред теб, се превръща в една от най-ценните валути в света. Ето защо повече хора могат и повече хора трябва да спестяват пари.

Знаете ли какво още трябва да направят? Да престанат да се опитват да бъдат толкова рационални.

Други подобни ресурси
Стоки: Финанси и инвестиции