Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Непобеденият на Майк Стантън (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Непобеденият", с автор Майк Стантън, предоставен от Издателство "Премиум букс"

Роки Марчиано е непредвидимият шампион. Не се боксира сериозно чак до двайсет и четири годишна възраст, често пъти е превъзхождан по ръст и умения. Висок е метър и седемдесет и девет, тежи осемдесет и четири килограма, има къси и дебели ръце, криви крака и стил на булдозер, заради който редовно си спечелва сериозни наказания.

Обаче тренира неуморно, в изключителна форма е и притежава неукротимо сърце, което му помага да издържи на свирепите битки. Юмручният му удар, наречен Сузи Кю, е изживяване на границата на смъртта. "Всеки път, когато те удари - споделя негов съперник - виждаш светкавица." На ринга пристъпва като работник от фабрика, който маркира часа си, а после започва да блъска стената пред себе си с привидна несериозност, докато тя внезапно рухва.

"Когато се събудих, не знаех къде съм, нищо не знаех, но имах чувството, че е станало нещо хубаво."
Роки Марчиано, сутринта, след като е станал световен шампион.

"В "Непобеденият" Майк Стантън се стреми да върне за новото поколение една легенда към живот. Предоставя ни увлекателен разказ, плод на прецизно проучване, посветен на единствения шампион в тежка категория, който приключва кариерата си в този свиреп спорт със съвършена професионална статистика: 49-0, с 43 нокаута, 26 от тях - в първите три рунда... Задълбочено и старателно авторът пресъздава пътя на Марчиано из тази изпълнена с насилие и корупция професия с прям стил, без задръжки."

"Най-добрата биография на Марчиано... Стантън е проверил всеки източник и ни предлага богати детайли - а също и съвсем нови открития - за кариерата на Марчиано... Увлекателно и смело."

"Тази история изчака достатъчно дълго, за да бъде разказана толкова добре от един талантлив писател и журналист, какъвто е Майк Стантън. Това е разказ за онова, което е ставало в бокса, в спорта - и в Америка - и което е довело до мита и реалността на Роки Марчиано. И най-сетне истинският Роки срещна достоен претендент."

"Крайно вълнуваща биография на един боксьор икона, единственият шампион тежка категория, оттеглил се непобеден... изключителен принос за литературата, посветена на сладката наука, който напомня на читателите за една отминала епоха в бокса."

"Майк Стантън е свършил феноменална работа - откъде е намерил толкова много невероятни истории? Роки Марчиано е легендарен шампион, чийто път към славата е много по-сложен, отколкото можем да допуснем от статистиката му, която не познава загуба. Историята му надминава спорта. Тя е прозорец към променящата се Америка от средата на двайсети век."

"Седнал на ринга с Мохамед Али, с когото си споделят парченца грейпфрут, посещението при умиращия мафиотски бос Вито Дженовезе в затвора в Канзас - книгата на Майк Стантън за Роки Марчиано редува възхитителни сцени и откровения с хаоса на боксовия свят на непобедения световен шампион при тежките."

В онзи юнски ден през 1948 г., когато Роко Маркеджано влиза в офиса на Ал Уейл, вътре цари добре контролиран хаос.

Вейл се е настанил зад претрупано бюро до мрачния прозорец, който гледа към Бродуей през олющен черен надпис: "АЛ ВЕЙЛ, БОКСОВ ПРОМОУТЪР". Офисът е мрачен и занемарен. Телефонът неспирно звъни. Постоянно се влачат навлеци, готови да изпълняват заповедите му. Сред тях са Чик Уъргълс, Мъски Магий, бившият боксьор Янг Лерой. Не е необичайно човек да влезе и да завари Вейл да гълчи някого от подчинените си. "Тъп идиот, как си могъл да включиш онова хлапе в четири рунда, без да ме питаш?".

Когато Роки сяда срещу Вейл в компанията на Али и чичо си Майк, докарал ги до Ню Йорк, промоутърът е, както винаги, безцеремонен. Както си спомня Роки по-късно, основно говорили Али и Майк, а разговорът минал горе-долу така:
- Кой ти е казал, че можеш да се биеш? - запитал Вейл и го погледнал в очите.
- Победи във всички двубои, в които участва - отвърнал Али.

- Колко аматьорски мача имаш?
- Дванайсетина - отвърнал Али.
- Да удряш можеш ли?
- Уха - отвърнал Али.
- Да бе, само с дясната?
- Не, и с двете ръце - казал Али. - Може да удря и с двете ръце.

По пътя от Броктън чичо Майк бил предупредил Роки да не сваля поглед от Вейл и обяснил, че той е човекът с връзките, който ще може да го уреди, стига да си изиграе добре картите. В офиса на промоутъра, когато чичо Майк започнал да го пита какво би могъл да направи за племенника му, Вейл грубо го отрязал. Вдигнал телефона и се обадил на Голдман.

- Чарли, пращам ти долу ново момче, от тежките - казал той. - Подготви някого за него. Искам да го видя в няколко рунда... Какво, никого ли нямаш там? Годой наблизо ли е...? Е, ами кажи на Годой да изчака няколко минути. Искам да видя момчето в действие.

Умът на Роки препуска, докато се возят в такси до гимнастическия салон на Младежката католическа организация на Западна Седемнайсета улица. Предстои му да излезе на ринга срещу Артуро Годой, който се е бил с Джо Луис за титлата при най-тежките. На два пъти. Пристигат и влизат в голяма зала на втория етаж, където кипи дейност: боксьори скачат на въже, боксират се със сянка, удрят боксови чували, играят спаринг на ринга под зоркия поглед на възрастни мъже. И насред всичко това Роки забелязва "този дребничък човечец".

Чарли Голдман е виждал много неопитни бойци, но думите в случая са: "Ще си изям шапката, ако някога съм попадал на някой по-зелен от Роки". В онзи първи ден Голдман го оставя да работи само с чувала. А той дори не знае как да го удря. Краката му са силно разкрачени, главата е твърде вдигната, ръцете - твърде разперени. "Той не удряше чувала, а му се нахвърляше - казва Голдман. - Обаче имаше нещо, силна дясна ръка, видях го". Голдман му заръчва да се върне на следващия ден.

Роки, Али и чичо Майк отсядат в хотел "Форест" на Западна Четиресет и девета улица, на една пряка южно от "Медисън Скуеър Гардън" и една пресечка северно от офиса на Вейл, а малко по-нагоре по улицата се намира бродуейският ресторант на Джак Демпси. Отсреща е известният "Джейкъбс Бийч", както е наречен тротоарът срещу бюрото за продажба на билети на Майк Джейкъбс, географският и духовен център на боксовия свят, където мениджъри и треньори, промоутъри и журналисти, комарджии и всезнайковци се събират с някогашни, никогашни или правещи се на боксьори.

Боксовите разговори и пазарлъци често се промъкват в лобито на "Форест", където Деймън Ръниън, един от оригиналните партньори на Джейкъб, живее в пентхауса и Боб Хоуп се шегува, че веднъж дневно момичетата сменят плъховете.

За фоайето, където се спотайват проститутки и други съмнителни типове, спортният журналист Уестбрук Пеглър е написал: "Винаги имаше някой гладен боксьор, седнал в големия мек фотьойл в ъгъла, който току наднича към часовника от другата страна на улицата, за да види време ли е вече да яде. Понякога това е ветеран от тежката категория, с уши като сушени ябълки и дрезгав глас от ударите в шията. Друг път е млад и зелен, с тъпото учтиво изражение, присъщо на младите боксьори от тежка категория".

На следващия ден Роки се завръща в гимнастическия салон, но този път за спаринг с истински партньор. Там е Годой, но Голдман качва Роки на ринга срещу един от спаринг-партньорите на големия боксьор - Уейд Чанси, як млад боксьор тежка категория, от Флорида с хубава външност, който е печелил около дузина професионални двубои. Предната година Чанси се е бил във второстепенни мачове на "Янки Стейдиъм", когато Джо Луис побеждава Джърси Джо Уолкът. Преди това е бил спаринг-партньор на Били Кон, когато Кон тренира за втория си мач срещу Луис.

Роки излиза с неуверена походка срещу Чанси, който лесно отбягва безразборните му атаки и многократно му нанася удари. Чанси не изпитва затруднения да удря Роки, но скоро открива, че хлапето от Броктън умее да понася юмруци. Междувременно Голдман е зает да описва всички недостатъци на Роки. Ръцете му са твърде бавни. Въобще не знае какво да прави с краката си. Удря с дланта на лявата ръкавица. Не може да блокира удар. А освен това е твърде стар - на тази възраст боксьорът трябва да е в разцвета си, а не тепърва да започва. (А понеже Али е свалил възрастта му с една година, Голдман мисли, че е на двайсет и три, а не на двайсет и четири.)

Докато Чанси бомбардира Роки по главата с юмруците си, Голдман го вижда как покрива лицето си с ръце и открива тялото си за тежките удари на съперника си. Голдман спира тренировката и пита Роки какви ги върши. Роки изглежда изненадан. Отговаря, че прави това, което винаги са го съветвали - оставя противника да го удря в корема, докато се изтощи. Чак впоследствие недоверчивият Голдман ще научи, че Роки е развил навика да крие лицето си, за да не бъде ранен, така че майка му да не види никакви рани, които биха го принудили да се откаже.
"Беше толкова смутен, че ние просто стояхме и се смеехме", спомня си Голдман.

И тогава във втория рунд Чанси сваля гарда си, а Роки го удря в бузата с десен овърхенд, който запраща съперника му във въжетата. Вейл започва да крещи "Убий го! Убий го! Покажи как го убиваш!". Никой друг не изрича и дума. Голдман спира мача. Ако не го бил направил, обяснява той, Роки е можел сериозно да нарани Чанси.

След това Голдман се обръща към Роки:
- Момче, и да си направил нещо както трябва, не съм го видял. - Обръща се към другия треньор. - Как ти изглежда тая работа?

- Всеки шофьор на камион може да нокаутира съперник, ако получи щастлива възможност - отвръща човекът.

Голдман не отговаря. Мисли си за онзи удар. По-късно казва, че Роки е направил всичко погрешно, а " после внезапно нанесе на Чанси десен овърхенд и голямото момче се пльосна като скумрия". Голдман може да учи на техника, но не и на това. Върнал е много желаещи, провалили се на юмручното изпитание и ги е посъветвал да се откажат от бокса. Юмрукът, казва той, е като мълния - "краткият път до парите". По-късно Голдман ще нарече юмручния удар, който е видял в онзи следобед, с името Сузи Кю.

***

Вейл и Голдман обсъждат ситуацията. Нито един от двамата не е ентусиазиран. Видели са достатъчно, за да работят с Роки, но недостатъчно, за да подпишат договор. Все пак решават да го поемат, защото - както обяснява Голдман - "не ни струваше нищо".

Когато Роки пита Голдман дали според него може да стане професионалист, треньорът му дава кратък съвет:
- Не е лесно. Тежко е. Иска много работа, много жертви, много удари в носа. Но мисля, че ти може би ще се справиш. Силно момче си. Само това мога да ти кажа за момента. Силен си и имаш желание. И виждам, че ти харесва. Или трябва да ти харесва, или не си за тая работа.

В офиса си Вейл казва на Роки, че може да се нанесе в пансиона на Мама Браун и да тренира с Голдман.
- Ще правиш всичко, което Чарли ти заръча - казва той, - а после ще ти намерим няколко съперници, за да изиграете по четири рунда.

Роки пита за разноските си и казва на Вейл, че иска Али да взема десет процента от печалбата му. Мениджърът избухва.
- Какво? Десет процента? С кого си мислиш, че разговаряш? - развиква се той. - Никой не взема десет процента от боксьорите ми.

Колкото до разходите, добавя той, Роки все още не е направил нищо, за да ги заслужи. Али отговаря, че Роки няма работа и не може да си позволи живота в Ню Йорк. Вейл казва, че съжалява. Мисли една минута, а после пита дали Провидънс, Роуд Айлънд, е близо до Броктън. Отвръщат му, че е близо. Вейл заръчва на Роки да се прибере у дома с влака, да му се обади, когато е готов, а той ще му уреди няколко битки в Провидънс. Тамошният промоутър Мани Алмейда бил негов приятел - част от мрежата, която е изградил с годините, за да издирва обещаващи млади боксьори.

Роки тъкмо слиза надолу с асансьора, когато Вейл се провиква:
- Ей, момче, я се върни тук!

Служителят в асансьора го връща горе и Вейл му подава банкнота от двайсет долара. Роки му благодари и двамата с Али отиват да обядват в кафене "Гардън". Докато се хранят, се заговарят с друг боксов мениджър, Джак Мартин, който работи с Пит Фулър, тежкия боксьор, син на бившия губернатор на Масачузетс.

Разказват му за срещата си с Вейл и колко са ядосани от отношението му към тях. Мартин ги пита подписали ли са договор и когато отвръщат, че не са, ги пита за колко биха подписали с него. Али отвръща, че искат хиляда долара. Мартин се съгласява и отива да се обади на Фулър. Връща се и им отговаря, че не е могъл да се свърже с него и ги пита дали може да им се обади на следващия ден. Но така и не го прави.

Роки е достатъчно ядосан, за да удари Вейл, стига да няма такава нужда от него. Засега потегля обратно към Броктън с нова цел. Ще стане професионалист. И изглежда, че в ъгъла му ще бъдат Ал Вейл и Чарли Голдман.

Други подобни ресурси
Фирми:   Изкуство и култура
Лица:     Инженер
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Изкуство и култура"
 
 
  Линкове към Непобеденият на Майк Стантън (откъс)
 
W91369 Непобеденият на Майк Стантън (откъс) Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Изкуство и култура  >>>
  Категория: Литература  >>>
  Група: Спорт
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  510       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   03/05/21

Google