Личната инвестиционна сметка

Никола Янков е управляващ съдружник в "Експат Капитал". Преди да създаде компанията през 2006 г., е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, както и заместник-министър на икономиката. Преди това е заемал мениджърски позиции в големи международни компании. Завършил е университета Cornell в САЩ.

"Експат Капитал" със своето лицензирано управляващо дружество "Експат Асет Мениджмънт" е най-голямата независима компания за управление на активи в България - с над хиляда клиенти от над 35 държави и достъп до инвестиции на всички пазари по света.

Г-н Янков, депозитите в търговските банки вече не предлагат доходност. Защо лихвите се очаква да останат още дълго време отрицателни?

- Причините са основно три:

1) политиката на големите централни банки (ЕЦБ и Федералния резерв на САЩ) за увеличаване на паричното предлагане,
2) страхът от забавяне на растежа и връщане към рецесия,
3) политическите фактори в Европа, свързани с натрупването на исторически огромни дългове от държави като Италия, Гърция, Испания, Португалия, Кипър, Франция и Белгия.

Стресови фактори като пандемията, регионални конфликти и политическа нестабилност правят централните банки предпазливи при затягане на монетарната политика. Икономическият растеж в развитите държави все още не е достигнал нива, които да са задоволителни, устойчиви и да говорим за "прегряване". Вдигането на лихвите би довело до оскъпяване на кредитния ресурс и до забавяне на инвестициите, както и до намаляване на потреблението, подхранвано основно от евтините кредити за населението. Това би забавило или спряло крехкия растеж, а при неочаквани шокови фактори може да върне бързо икономиките към рецесия.

По-високи лихви в Еврозоната биха довели до трудно или невъзможно рефинансиране на дълговете на някои държави - основно Гърция и Италия. Вдигането на разходите за лихви ще влоши допълнителното фискалната позиция на тези държави, което пък ще накара инвеститорите да искат още по-висока доходност от техните облигации и така ще се изпадне в негативна спирала, която може да доведе до сценария с Гърция от 2010 г. Тогава Гърция бе де факто изолирана от дълговите пазари и изпадна в неизпълнение по задълженията си. Само че Италия не е Гърция и спиране на плащанията от страна на тази държава би довело до политически и икономически катаклизъм от планетарен характер. Затова по-високи лихви в Европа няма да са възможни скоро. А българските лихви са директно "вързани" за лихвите в еврозоната чрез фиксирания курс на лева към еврото, с който страната ни вече обяви, че ще се присъедини към валутния съюз. Ако САЩ постепенно повишат лихвите междувременно, това би отслабило еврото спрямо долара.

В същото време се говори за инфлация. Хората започват да купуват имоти като защита срещу това. Какво мислите за тези процеси?

- Желаната инфлация от централните банки обикновено е 2% годишно. За "висока" инфлация в развитите държави се говори, когато нивата й достигнат 4% годишно. В България, когато се говори за висока инфлация, хората си представят нива от десетки или стотици проценти. Такива процеси няма да има. Въпреки това по-висока инфлация (в рамките на 5-6% годишно) може да има поради силно увеличеното парично предлагане през последното десетилетие. Това води до обезценка на спестяванията, които са по банкови сметки или в брой. Ако добавите към това отрицателните лихви от поне 1%, получавате загуба в реално изражение от 6-7% годишно. Има начини спестяванията да се защитят от тези процеси.

Много хора в България избират инстинктивно инвестиция в имот като позната алтернатива, която теоретично би следвало да запази стойността на парите в период на инфлация. Това би било така, ако очаквахме много висока или хиперинфлация. Но в Еврозоната и в България няма да има такава. И концентрацията на пари в сектора на имотите би предизвикала балон - увеличеното търсене би увеличило многократно и много бързо новото строителство. В същото време това търсене е конюнктурно и непокрито от реално потребление на имоти и би довело до ниски наеми и много празни апартаменти и търговски площи.

А разходите, свързани с притежаване на имот, по-скоро ще се качват. Това са разходи за управление и поддръжка на общите части, застраховки, данъци, разходи за ремонти на всеки няколко години. Хората често не мислят за тези разходи, които могат да се окажат до няколко процента годишно от стойността на имота. Да не забравяме разходите за придобиване и продажба на имота (общински и нотариални такси, брокерски комисиони), които също са по няколко процента от стойността. В един момент, ако си направите точно сметката, ще се окаже, че при запазване на цената на имота, който купувате, вие планирате обща загуба на инвестицията си около 25-30% в рамките на следващите 5 години. Към това можете да прибавите неудобството от липсата на ликвидност (невъзможността да ползвате заключените в имота пари) и вероятността (риска) цената на имота всъщност не само да не се покачи, но дори и да падне.

При наблюдаващото се силно увеличено ново строителство, което да покрие конюнктурното търсене на имоти покрай отрицателните банкови лихви, какво предполагате, че ще се случи след 5 години, когато всички решат, че е време да продадат "инвестиционния" си имот? И в момента в София има над 200 000 празни жилища, закупени единствено с инвестиционна цел. Ако трендът продължи, след няколко години ще имаме огромно количество празни имоти, които ще излязат горе-долу по едно и също време на пазара, без да има реално търсене поради негативни демографски и други процеси. Шансът цените да се понижат при такъв сценарий е много голям. В същото време шансът цените да се покачат е малък поради гарантираното увеличено предлагане и липсата на чуждестранни купувачи. И тогава имотът, който сте купили "на далавера" за 1000 евро/кв.м, може да се наложи да бъде продаден за 800 евро/кв.м. А ако ви трябват спешно пари - като например за медицински нужди - може и за по-малко. Този риск е реален и хората трябва да мислят за него, когато решат да инвестират огромната част от спестяванията си в поредния имот, от който всъщност нямат никаква нужда и който може би ще им носи само текущи разходи, но не и приходи за години напред.

Много хора мислят за инвестиция в злато като алтернатива на имотите. Вашето мнение?

- За състоятелните хора златото е винаги някаква компонента от инвестиционния им портфейл. За хората с по-скромни възможности не чак толкова. Добре е човек да знае, че златото е инвестиционен актив със силно волатилна цена. За последните 10 години цената му е била между 1060 и 1950 долара за тройунция, като преди да падне до 1060 долара, е била в един момент 1850. Тоест златото само по себе си не е гаранция за печалба. Неговата цена се качва, когато има периоди на силна икономическа и политическа нестабилност и очаквания за много висока инфлация.

Тъй като златото освен инвестиционен актив е и суровина, напоследък цената му се влияе и от развитието на нови технологии, в които е незаменим компонент. Както с всеки друг актив цената му се влияе и от предлагането - от развитието на нови находища. Така че инвестиция в злато - да, но с мярка и в правилния момент.

И най-вече под правилната форма. Хората в България обикновено си представят инвестицията в злато като покупка на златни кюлчета или монети, продавани от множество специализирани фирми на улицата. Този вид инвестиране във физически метал има доста недостатъци. На първо място, това е разликата в цената (курса) купува и продава, която може да достигне до 15-20%. Тоест, ако днес купите 100 грама злато под формата на кюлче и след няколко дни решите да го продадете, вероятно ще загубите 15% от тази сделка. След това имате рискове, свързани с транспорта и съхранението на физическото злато. Имате и текущи разходи за съхранение и застраховане (което силно препоръчвам).

Повечето хора в развитите държави инвестират в злато чрез финансови инструменти, които следят близко цената на физическия метал. Такива са основно борсово търгуваните фондове, следващи златото. "Експат" има такъв фонд - "Експат Голд" - търгуван на Българска фондова борса (борсов код: GLDX), който може да бъде лесно купуван и продаван като всяка друга акция през брокерска сметка. Предимствата на този и подобни инструменти са, че разликата между котировките купува и продава е много малка - обикновено под 2%. Освен това разходи за съхранение няма, няма и риск при съхранение и транспорт. Няма минимални суми за инвестиране - можете да инвестирате 100 или 100 000 лева във всеки момент. А ако искате да продадете част от позицията си, няма нужда да продавате цялото кюлче, а само толкова акции, колкото е необходимо. И инвестиционната ви цел ще е постигната - позицията ви ще следи изключително близко цената на златото. Тоест, ако тя се покачва, ще се покачва и цената на акциите от борсово търгувания фонд, който имате.

Какво може да направи човек със спестявания от 50 000 или 100 000 лева, които не иска да държи в банка?

- Може да си открие инвестиционна сметка на доверително управление. "Експат Асет Мениджмънт" е най-голямата независима компания за управление на активи в страната и ние сме специализирани точно в такъв тип услуги по дългосрочно управление на личните или фирмените спестявания.

За разлика от имотите инвестиционната сметка ще запази спестяванията му ликвидни - ще може да добавя или тегли пари по всяко време, без такси и загуба на доходност. Също така - отново за разлика от имотите - тази сметка ще бъде диверсифициран спестовен продукт - в нея ще има различни финансови инструменти от цял свят с относително малко тегло за всеки един. Като компонент от инвестиционния портфейл може да има и акции на фондове върху злато. Ако настоявате да имате експозиция в имоти, в сметката ви може да има акции на фондове, инвестиращи в имоти в най-големите пазари на света като Ню Йорк, Лондон, Париж и Хонконг.

В развитите страни почти всяко семейство разполага с подобна сметка, управлявана професионално от строго регулирани фирми като "Експат". Това позволява добро финансово планиране в дългосрочен план и натрупване на капитал за важните проекти в живота на хората - като образованието на децата им, пенсионирането, започване на собствен бизнес или нещо подобно. Чрез тази сметка се постига и по-добра диверсификация на финансовия риск в живота - това е друг аспект, за който малко хора се сещат. Огромната част от българите имат 100% концентрация на риск в България - тук са имотите им, работата или бизнесът им (от които получават текущите си доходи). Това ги излага 100% на българския икономически и политически риск, който за съжаление не е за пренебрегване. При негативен сценарий за развитието на държавата ни това директно би се отразило на цените на активите на населението и на икономическите му перспективи. Ако имате инвестиционна сметка обаче, тази част от спестяванията ви ще е инвестирана глобално извън България и няма да е подвластна на специфични рискове, свързани със собствената ни държава.

Разпределението на риска защитава от негативен сценарий на пазарите на конкретен клас активи. Ако например има силно понижаване на фондовите борси, в инвестиционната си сметката ще имате инструменти, които поскъпват при такъв сценарий (например някои опции, "къси" фондове и фондове с облигации от инвестиционен рейтинг) и компенсират спадове. Инвестиционната сметка също позволява да бъде управляван валутният риск, за който обикновено хората не се сещат. Например, ако инвестирате в акции на американския пазар или в злато, всъщност инвестирате в долари. Ако цените на вашите активи се покачат, но в същото време доларът падне доста спрямо еврото, тогава е възможно да загубите пари.

Инвестиционната сметка не заменя банковите сметки. Човек ще продължава да има нужда от разплащателни и картови сметки в банка. Но може да се каже, че в сегашната ситуация (а и не само) инвестиционната сметка е много добра алтернатива на банковия депозит. При "Експат Асет Мениджмънт" получавате тази алтернатива. "Експат" има изключителна международна свързаност и чрез инвестиционна сметка на доверително управление осигуряваме на клиентите си достъп до всички пазари във всички класове активи в цял свят, отлична текуща отчетност, както и сигурно съхранение на активите на името на клиента в лицензирани депозитари.

Много хора обичат да се пробват на борсите и често откриват сметки в онлайн платформи, които управляват сами. Това може ли да е алтернатива на инвестиционна сметка на доверително управление?

- Не мисля, че ако човек не е професионален инвеститор или квалифициран инвестиционен мениджър, е разумно да се занимава сам с управлението на спестяванията си. Както не мисля, че е разумно човек да се лекува сам, ако не е лекар, или да си проектира сам къщата, ако не е архитект. Търговията през лична брокерска сметка не заменя нуждата дългосрочните спестявания да се управляват професионално чрез инвестиционна сметка на доверително управление. Много хора изпитват тръпка да пробват уменията си сами на пазара. Но това е съвсем различна "игра". Няма лошо човек да се пробва, за да изпита тръпка от играта. Но що се отнася до финансовото здраве на семейството, е добре да се подходи доста по-отговорно и сериозно. Както с физическото здраве.

За самостоятелните инвестиции през онлайн платформи трябва да направим две важни уговорки. Първо, добре е да е с много малка част от спестяванията, които непрофесионалният инвеститор може да си позволи да загуби. Второ, през такива платформи непрофесионалният инвеститор от Европейския съюз - за разлика от регулираните инвестиционни компании като "Експат" - обикновено има достъп само до фондовите борси в развитите страни (САЩ и Западна Европа), с ограничения за много инструменти, определени като неподходящи за непрофесионални инвеститори от европейските регулации. Няма достъп до комплексни финансови инструменти (например американски борсово търгувани фондове), до корпоративни и държавни облигации, до деривати (като валутни форуърди, фючърси, опции или продукти, следящи суровини) и до десетките хиляди фондове с най-различен инвестиционен профил, предлагани от стотиците инвестиционни компании по цял свят. А това всъщност е по-голямата част от финансовите пазари по света. Така че лична брокерска сметка в онлайн платформа и инвестиционна сметка на доверително управление са две съвсем различни неща.

Напоследък много банки започнаха да предлагат на клиентите си инвестиции в договорни фондове и структурирани продукти като алтернатива на депозитите. Какво мислите за тях?

- Договорните фондове са добри продукти за непрофесионалните инвеститори и това, че хората започват да инвестират все по-голяма част от спестяванията си в тях, е положително развитие. Разбира се, основното, което трябва да се знае, е, че договорните фондове не са банкови депозити и главницата на инвестицията не е гарантирана. Голяма част от хората са с очаквания, че след като банка им предлага тези продукти, те са подобни на депозитите, тоест, че банката гарантира главницата, а може би и някаква минимална доходност. Това не е така - банките, предлагащи фондове или структурирани продукти на своите клиенти, го правят в качеството си на дистрибутори или пълномощници (агенти) на управляващи дружества (български или чуждестранни), които създават и управляват тези фондове. Важно е клиентите да са наясно със ситуацията и да нямат неправилни очаквания. Това, че банка предлага инвестиционен продукт, не го прави по-малко рисков и в никакъв случай не значи, че банката, която ви го предлага, гарантира главницата ви или някаква минимална доходност.

За структурираните продукти - за разлика от договорните фондове, които са ликвидни инструменти - клиентите трябва да знаят, че "заключват" парите си за доста дълъг хоризонт - стандартно над 5 години, понякога 7. За разлика от банковите депозити т.нар. инвестиционни депозити (което всъщност е инвестиция в структуриран инвестиционен продукт) не могат да бъдат разваляни преди края на договорния срок и сумите, вложени в тях, не могат да бъдат теглени частично или изцяло преди падежа.

Добре е също да се имат предвид и таксите при записване и обратно изкупуване на фондове и структурирани продукти. Банките, продаващи тези инструменти, трябва да информират клиентите си за това. Трябва да се знае, че ако банката е в ролята на инвестиционен посредник-дистрибутор, тя има задължение по закон да предостави инвестиционна консултация на клиента си при продажба на съответните продукти. Това включва оценка на риска и преценка за целесъобразността на продукта спрямо профила на клиента, както и предлагане на най-подходящия инвестиционен продукт (като инвестиционен фокус, рискова категория и разходи) от всички възможности, до които банката има достъп. Този процес на консултация не трябва да се формализира и претупва, за да няма след това нереализирани очаквания и разочарования от страна на клиента.

Въпросът с диверсификацията на риска също стои на дневен ред при такива инвестиции. Договорните фондове (колективните инвестиционни схеми) са добра възможност, защото в общия случай се състоят от диверсифицирани портфейли от финансови инструменти. Но все пак често един фонд има тесен инвестиционен фокус и е възможно цената му да варира в по-широки диапазони. Затова бихме препоръчали инвестиции в няколко различни фонда с различен и некорелиран инвестиционен фокус. Най-добре това би могло да стане чрез сметка на доверително управление при лицензирани компании за управление на активи като "Експат", където квалифицирани и лицензирани портфолио мениджъри подбират най-подходящите за всеки клиент продукти.

Други подобни ресурси
Стоки: Финанси и инвестиции