Кога ще дойдат европейските пари

Това решение беше взето много трудно. Миналото лято европейските лидери се затвориха за четири дни в Брюксел, преди да могат да вземат решението за европейския фонд за възстановяване и за още два дни през декември, за да избегнат ветото на непокорните Полша и Унгария. Но накрая всичко приключи неочаквано добре и европейските държави се договориха да добавят почти 750 млрд. евро към общите си разходи, за да се отърват по-бързо от последиците от пандемията от COVID-19.

ЕС никога не е имал толкова големи планове за преобразяване, нито си е позволявал да задлъжнява с такава гигантска сума, но поне по това спор нямаше - ако иска да остане на икономическата карта, Европа трябва да се модернизира, и то бързо. Но тъй като ЕС няма толкова собствени свободни пари, а бюджетът му не може да прави дефицити, беше решено за спасението да се разчита на облигационни заеми, набирани от световните борси. Свежи пари, които ще трябва да се връщат. Но чак след 2057 г. Европейската комисия вече събра почти 50 млрд. от сумата, а четири държави видяха траншовете в сметките си.

Кой кой е и за какво служи

Европейската комисия е автор на идеята (и на името) на спасителната програма за възстановяване от пандемията. Наречена "Следващо поколение ЕС" (Next Generation EU) тя е нов инструмент за устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на държавите от ЕС от кризата, породена от пандемията от COVID-19.

Програмата се състои от няколко елемента - всички предоставящи финансиране по различни правила, от различни източници и за различни цели на обща стойност 806.9 млрд. евро, като почти цялата сума трябва да се инвестира в реформи и проекти до 2026 г.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е в центъра на "Следващо поколение ЕС" и ще предостави 672.3 млрд. евро като безвъзмездни средства и заеми за смекчаване на икономическите и социалните последици от пандемията от коронавирус и да се повишат устойчивостта, издръжливостта и подготвеността на европейските икономики и общества за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход.

За да имат достъп до средствата, държавите от ЕС трябва да разработят национални планове за възстановяване и устойчивост.

Останалите части от "Следващо поколение ЕС" са специално насочени за възстановяването на средства от различни европейски фондове и програми. Те са вече планирани в бюджета на ЕС, разпределени по държави и не представляват нови средства. Най-голямата от тях е REACT-EU - помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите. Този инструмент разполага с 50.6 млрд. евро и ще работи до 2022 г.

Тук са включени още насочени към възстановяване пари от Фонда за справедлив преход (компенсаторният фонд на Зеления пакт) с 10.9 млрд. евро, Фонда за развитие на селските райони - 8.1 млрд. евро, InvestEU (бившият План Юнкер) - 6.1 млрд. евро, програмата за наука и иновации "Хоризонт Европа" - 5.4 млрд. евро и RescEU (новото име на механизма за гражданска защита) - 2 млрд евро.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е 89.7% от спасителната програма на ЕС и единствената част от нея, която е отделна от средствата, финансирани от европейския бюджет. 385.8 млрд.евро от механизма са планирани да бъдат раздадени като нисколихвени заеми, а 338 млрд.евро - като безвъзмездни средства на държавите членки. Единственото условие за това е правителствата да изготвят национални планове за разходването на парите, които за разлика от европейските фондове, трябва да отговарят на по-строги критерии за предназначение и цели.

Какво са плановете за възстановяване и устойчивост

Плановете представляват съгласуван пакет от реформи и инвестиционни инициативи, които трябва да бъдат осъществени до 2026 г. Те трябва да са организирани около шест теми: зелен преход; цифрова трансформация; икономическо сближаване, производителност и конкурентоспособност; социално и териториално сближаване; здравна, икономическа, социална и институционална устойчивост; политики за следващото поколение. Включването на всички теми не е задължително, но за зелените и цифровите политики има минимални прагове и без тях е невъзможно планът да бъде одобрен.

Европейската комисия първоначално ги поиска до 30 април, но по-късно обяви, че срокът е само индикативен и плановете могат да се представят за оценка и одобрение до средата на 2022 г. Повечето държави внесоха проектите си в срок, като към средата на август само България и Нидерландия не са го направили. Европейската комисия не е посочила причини за това, но тя няма и правомощия да настоява за предаването им. Инициативата е само на властите в отделните държави.

Всеки план първоначално се оценява от Европейската комиси, а след това се одобряват от Съвета на ЕС. Понеже става дума за пари - от финансовите и икономическите министри на ЕС, които трябва да ги гласуват с единодушие.

Как се оценяват плановете

Механизмът беше въведен със специален регламент, който определя как работи. В него са вписани 11 критерия за оценка за съответствие на националните планове:

Мерките имат трайно въздействие

Да отговарят на предизвикателствата, определени в специфичните за страната препоръки в Европейския семестър или на значителна част от тях
Етапите и целите, които позволяват да се следи напредъкът на реформите и проектите, заложени в плана, да са ясни и реалистични
37% от разходите да са заделени за реформи и проекти за борба с промените в климата и 20% за цифровизация
Зачитане на принципа да "не се нанася значителна вреда" на природата
Да осигуряват адекватен механизъм за контрол и одит на разходите и достъпна информация за харченето на парите.
След като анализира предложенията, еврокомисията обобщава своите оценки и изготвя детайлни предложения за решения за Съвета.

Какъв е графикът за оценка и одобрение

Комисията има задължение да работи интензивно с правителствата на отделните държави по изготвянето на техните планове за възстановяване и устойчивост и да им дава препоръки, за да им помогне да преодолеят пропуските и нерешените проблеми. Едва след това плановете се внасят официално от Комисията и започва оценяването им по 11-те критерия.

Европейската комисия изготвя правната и оперативната документация, включително споразумение за финансиране за безвъзмездната част и договор за заем за държавите, които искат да ползват кредити. Въз основа на юридическите актове, които трябва да бъдат подписани от правителството и одобрени от парламента за държавите, чиито национални разпоредби изискват това, Комисията получава право да контролира изпълнението на плановете.

Европейският регламент за Механизма за възстановяване и устойчивост предвижда два месеца за оценка на плановете и за преобразуване на съдържанието им в правно обвързващи актове. Датата тече от деня на внасяне на плана в еврокомисията от националното правителство.

Регламентът позволява съответната държава и Комисията да се споразумеят да удължат срока за оценка с "разумен период", ако е необходимо. Формално искането за удължаване се внася от правителството на страната, искаща по-дълъг период за оценка (обикновено при проблеми, неприключили в подготвителните преговори).

Такива искания за удължаване получиха Полша, Унгария, Швеция, Финландия, Малта и Румъния.

Кога започват да текат парите

След като Съветът приеме предложението на Комисията за всеки план за възстановяване и устойчивост, отново е ред на Комисията, която трябва да сключи споразумението за финансиране и за заем със съответната държава.

Първото плащане трябва да бъде получено до два месеца и е 13% от цялата стойност на плана. Това са и единствените пари, които се дават на доверие. За последващите плащания има допълнителни условия. Авансовата сума е предвидена като основно плащане през първата година, но Европейската комисия съобщи, че до края на 2021 г. може да направи и допълнителни преводи към държавите, които напредват бързо с изпълнението.

В началото на август четири държави си взеха авансите: Белгия, Гърция, Люксембург и Португалия.

Какво се иска в замяна на парите

За разлика от еврофондовете, където парите са предварително разпределени по години, средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост са обвързани с постигането на междинни резултати, наричани етапи и цели.

Те са част от плана и са заложени по два комплекта годишно, тъй като еврокомисията не може да прави повече от две плащания за всяка година от действието на програмата. Съответно Европейската комисия на две сесии ще проверява изпълнението на етапите, след като получи искане от съответното правителство, което смята, че е изпълнило обещанието. Комисията има два месеца за оценка и трябва да вземе мнението на Икономическия и финансов комитет - експертите на Съвета, които подготвят работата на финансовите министри от ЕС и на Еврогрупата.

Една държава е достатъчна, за да обяви, че друга не прави задоволително обещаните реформи и може да поиска въпросът да се гледа от европейските лидери и евентуално да се спрат парите.

Кога ЕС може да си поиска парите обратно

Тъй като преводите се правят два пъти годишно, Европейската комисия може на всеки етап да прекрати изплащането на дължимите по националния план суми. Това се случва, ако при анализа на съответния етап се окаже, че работата не е извършена. Тогава се прави частично плащане, само за изпълнените обещания, а останалата част се спира.

Засегната държава има шест месеца да се поправи. Ако това не се случи, еврокомисията намалява общия размер на дължимите суми. Правителството няма право да оттегля вече направени обещания за постигане на резултати, макар че проекти могат да се коригират, ако те не могат да се изпълнят по обективни причини. Тогава обаче планът подлежи на нова оценка за съответствие с изискванията.

Как ЕС ще брани парите от измами

Един от най-важните критерии за оценката на плана за възстановяването е начинът, по който е организирана националната система за одит и контрол на разходите по неговото изпълнение. Тези системи трябва да са в състояние сами да откриват, коригират и предотвратяват конфликт на интереси, корупция и измами и избягване на двойно финансиране. За допълнителна сигурност се изисква и събиране на данни за крайните получатели на парите.

На всеки шест месеца, когато искат нов транш, правителствата трябва да предоставят "декларация за управление", че средствата са били използвани по предназначение, предоставената информация е вярна и че системите за контрол са въведени и средствата са използвани в съответствие с приложимите правила.

Освен националните системи еврокомисията ще си има и свои, като ще прави проверки на всички или само на страните, смятани за по-податливи на злоупотреби. Ако при тях се открият сериозни нередности, дори резултати да са отчетени, от засегнатата държава ще бъде поискано да върне парите по проектите, които са засегнати от конфликт на интереси и корупция, предсрочно погасяване на отпуснатите заеми.

Европейската прокуратура, Сметната палата и службата за борба с измамите на ЕС - ОЛАФ, също ще могат да разследват сигнали за злоупотреби с парите от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Как бяха разпределени парите и колко очаква България

България има право да получи около 10.8 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост, като 6.3 млрд. евро от тях са безвъзмездно финансиране и 4.5 млрд. заеми.

Правилата предвиждат разпределение на общия бюджет на безвъзмездната част от механизма въз основа на статистически и икономически критерии. 70% от сумата на безвъзмездните средства се определя по формула, в която има три елемента: население, БВП на глава от населението и съотношението на средната безработица за 2015-2019 г.в съответната държава спрямо средните нива за ЕС. По нея за България са предвидени 4.6 млрд. евро.

Останалата една трета от сумата се определя по други критерии, където вместо равнището на безработица, се вземат предвид намаляването на реалния БВП през 2020 г. и кумулативна загуба в реалния БВП през периода 2020-2021 г. Конкретният размер на сумата ще стане ясен през юни 2022 г., когато Евростат публикува данните за БВП. Сега коментираните цифри са само прогнозни. България би могла да получи по предварителни оценки 1.6 млрд. евро.

Размерът на заемната част се изчислява по-лесно, тъй като той не може да е по-голям от 6.8% от брутния национален доход за 2019 г. За сметка на това държавите могат да поискат заемите и по-късно - до август 2023 г., като представят допълнителни проекти и реформи, които да бъдат финансирани с тях. "Българската част" е 4.5 млрд.евро, но в двата досега представени от правителствата на Бойко Борисов и на Стефан Янев, не е предвидено тя да се възползва от възможността за кредити.

По другите части от "Следващо поколение ЕС" са България са планирани 438 млн. евро чрез REACT-EU за тази и следващата година. От Фонда за справедлив преход - 673 млн.евро (от общо 1.178 млрд. евро) и 201.9 млн. евро от Фонда за развитие на селските райони, като 59.7 млн. от тях трябва да дойдат още тази година, а останалите - през 2022 г.

Други подобни ресурси
Стоки: Финанси и инвестиции