Да, проблемите на съжителството с механични насекоми не са от вчера. Но нека не забравяме - тези спътници на съвременното овощарство и пчеларство бяха произведени от нас, за да решат проблем, а не за да създават на негово място по-голям.
Вече две десетилетие сме заедно - ние, хората, и те, електронасекомите.
Първите бионични пчели (RoboBee) се появиха през второто десетилетие на века и имаха тегло между 0,05 до 0,1 грама. Технологията на дроновете премина на нанониво и предизвика еуфорична вълна сред учените и стопаните на плодни градини и кошери. Спомняте си заглавията: "Пчелите на бъдещето идват", "Пролетта е спасена".
Следващото поколение бяха амфибии - в допълнение към навигацията и кацането върху твърда основа, тези пчели можеха да се приводняват. Правеха го, за да акумулират импулси от статичното електричество върху водната повърхност. После поколение C - при тях беше решен фундаменталният проблем със захранването.
Една втора от биохраните, които използваме днес, идват от растения, опрашвани от пчели. Тридесет процента от този процес в световен мащаб е прехвърлен на плещите (на крилата по-точно) на бионни пчели. В началото корпусът на пчелата-дрон нямаше специализирани части, посветени на основната й задача - опрашването на растенията. Много простото решение беше кръпка тип велкро, поставена на "корема" на пчелата-дрон. При всеки досег на пчелата до цветовете на растения върху лепливата тъкан остават полени.
За пет-десет години човечеството свикна с особеното жужене на бионичните насекоми. И все пак, дори когато микроговорителите в тях предлагаха отличен стереозапис на истинско бръмчене на пчела, ние все пак намираме това за някак странно...
Роботизираните пчели опрашват днес ябълковите дръвчета, разгонват ятата сезонни мухи и дори връщат към кошерната централа полезна информация за атмосферната радиация.
Творците на бионични създания (пионерите бяха в Института за субмилиметрова анатомия, "Харвард") вдъхновиха с първите си опити едно цяло поколение хора на науката, включително на Балканите. Днес имаме специализиран Институт за електронасекоми и наноовощарство. Но никога няма да се похвалим, че разполагаме с технология, която да замени живите пчели. Дора да стане възможно, това би било кошмар.
Ето защо не спират опитите за решаване на изначалния проблем. Става дума за самите пчели.
Днес на три наблюдателно измервателни точки - при Баня, в Карлово и в Клисура, започва измерване на резултата от много важен експеримент.
Над двеста хиляди пчели-роботи ще бъдат поставени "в конкуренция" с популацията от пчели работнички на седем специално избрани пчелини.
Електрорецепцията е уникално развита способност на пчелите да навигират с помощта на външни електрически сили. Такива способности вече са изучени при рибите и други организми, живеещи във водна среда. Пчелната електрорецепция първоначално е била научна хипотеза в трудове на специалисти като Сапожников (1976), но нанонаблюденията доказаха това явление по категоричен начин.
Оттук се ражда теорията, че пчелното измиране в световен мащаб е свързано също и с нарушената електрорецепция. Причините са очевидни - замърсен електрофон, вибрационни емисии, радиационни сътресения в електрическото поле и накрая - внимание! - може би новите помощници, електропчелите, също са източник на замърсяващ електроимпулс. Но този път смущенията в механосензорните структури на пчелите (и ред други насекоми) идват от милиони изходни точки - работещи електропчели - които навлизат все по-дълбоко в локалните екосистеми. Пчелите-дронове играят ролята на транслатори и усилватели на непривично електрическо поле.
От днес в продължение на седмица в триъгълника Баня - Карлово - Клисура ще бъдат проведени наблюдения в работна среда за доказване на тези процеси.
Електрическото поле е нужно не само за откриването на различни флуидно-механични сигнали, които помагат на пчелите при полета, като например "данни" за изместването на въздуха, причинено от конкурентни насекоми, и пр. Това поле, оказва се, е важен източник на сензорна информация, която пчелите са способни да разчетат, свързана с наличието на богати на полен растения. Тази ПОС (пчелна обонятелна свръхчувствителност) е основното предимство, с което "естествените", "природни" насекоми ще разполагат през пчелите-дронове. Чрез фината настройка към миризмите насекомото диференцира наситеността на полен в дадени растителни полета и се насочва към тях.
Какво е различното при този експеримент?
Българската роза, разбира се.
Разновидности на дивата роза като Rosa canina и Rosa arkansana са магнит за пчелите при събирането на полен, но процесите, изследвани при новия хибрид българска Rosa 20-50, са от съвсем друго качество. При медоносните пчели хеморецепторите в антените на главата са най-ефективното средство за откриване на миризма по време на полет.
Rosa 20-50 предлага концентрация на стимулиращия арома агент, която е диференцирана към ПОС на пчелата много по-силно в сравнение със съществуващите сортове и хибриди.
Ако резултатите докажат лабораторния модел, в бъдеще Rosa 20-50 ще се превърне в основно хибридно разклонение за нови полета с насаждения - там естествените "живи" пчели ще имат онова важно предимство, което да стимулира устойчивото им развитие. Никой не иска (и не може) да си представя бъдеще, в което песента на медоносната пчела ще бъде заменена от шумни или безшумни електрически .
Не на последно място - една електропчела може да опрашва за ден не повече от 30 процента от същи я брой растения, които "живата" пчела посещава. Това означава, че ако не се вземат мерки, броят на електропчелите ще нараства, за да компенсира измирането на естествените популации - а оттам ще расте и фоновата емисия на шумове и смущаващо електрическо поле. Време за цялостна промяна в мисленето за биоелектрическия фон.
Екип български учени работи и върху решения за изчистване на средата, в която работят най-трудолюбивите организми на света - пчелите, наши благодетели и приятели. Отдавна е доказана връзката между импулсното замърсяване и т.нар. зимно будуване. При това травматично състояние на кошерите се нарушава зимният сън. Пчелите не могат да изпаднат в обичайната хибернация, не си пестят хранителните запаси и все повече гладуват, а напролет просто нямат сили да се върнат към активния живот.
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 451
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 25/11/21
