Пътят на картофа от Фридрих Велики и Луи XVI до наши дни |
__ 1 __
22/08/22 14:22:28 |
Преди да се превърне в известната на всички универсална храна, картофът преминава през какви ли не обрати. Поема дългия си път от Андите преди около 8000 години, където расте в диво състояние, а през 13 век инките започват да го отглеждат за храна, като го наричат "папа".
През 16 век картофът прекосява Атлантическия океан с испанските конкистадори, които се връщат от Америка. И логично се появява първо в Испания под името "патата", после срамежливо потегля към Италия, където го кръщават "таратуфле" (малък трюфел), а след това се отправя към Франция и към Германия, преди да навлезе в Англия, а оттам - да тръгне да колонизира Северна Америка.
Трета основна хранителна култура в света
В наши дни картофите са третата най-важна хранителна култура в света след ориза и пшеницата и редовно се консумират от милиарди хора. Те са източник на доходи за малките производители и предизвикват по-малко парникови емисии в сравнение с други основни култури.
Днес картофите се отглеждат на площ от повече от 20 милиона хектара в 150 страни, а общото световно производство е 359 милиона тона. Производството може да се увеличи до 500 милиона тона през 2025 г. и 750 милиона тона през 2030 г.
Азия и Африка в момента са регионите с най-голям растеж на производството на картофи, докато в Европа и Северна Америка има спад, по данни на ФАО. В световен план производството на картофи се е увеличило, въпреки че използваните за отглеждането им площи са намалели.
Пандемията от КОВИД-19 стимулира търсенето на картофи
Пандемията от КОВИД-19 стимулира търсенето на картофи в цял свят, тъй като хората искаха да се запасят с евтини храни. Съществуват над 4000 вида ядливи картофи, които се срещат в Андите в Южна Америка. Други над 180 вида са диви картофи, които са прекалено горчиви за ядене.
Над 1 милиард души по света ядат картофи. Те са по-лесни за съхранение, дават високи добиви, не са взискателни за отглеждане и имат много висока хранителна стойност.
Китай държи световното първенство, а Украйна е първа в Европа
Китай е най-големият производител на картофи в света с 99 милиона тона през 2020 г. по данни на американското министерство на земеделието (USDA). Там те се отглеждат на цялата територия на страната и реколти се събират през цялата година - през есента на север, а през пролетта на юг.
На второ място е Индия с 43,8 милиона тона, Русия е трета с 31,1 милиона тона, следвана от Украйна (21,75 милиона тона), САЩ (19,990 милиона тона) и Германия (10,772 милиона тона).
В България през 2020 г. са произведени 127 182 тона картофи.
Година по-рано, през 2019 г., Китай, Индия и Украйна са заемали първите три позиции като лидери в производството на картофи в света. Заедно трите страни тогава са в основата на почти половината от световното производство - 45 на сто.
В Европа Германия е най-големият производител, а Франция - най-големият износител
През 2020 година в ЕС са произведени общо 55,3 милиона тона картофи, по данни на Евростат. Германия е най-големият производител с дял от 21,2 процента, следвана от Полша (16,4 процента), Франция (15,7 процента), Нидерландия (12,7 процента) и Белгия (7,2 процента). На тези пет държави членки се падат близо 75 процента от общото производство на картофи в ЕС.
С дял под 1 процент България се нарежда на 20-о място от общо 25 изброени страни. В дъното е Кипър.
Освен че изнася и търгува със сурови картофи за храна и семена, ЕС преработва реколтата в четири основни вида продукти: замразени картофи (предимно за пържене), приготвени или консервирани картофи (предимно чипс), сушени картофи и картофено нишесте.
Общата стойност на производството на преработени картофи e 9,1 милиарда евро през 2019 г., или 1,6 на сто от цялата европейска хранителна промишленост. Замразените пържени картофи и чипсът имат най-голяма производствена стойност.
Франция е била най-големият износител на картофи в ЕС през 2020 г. с близо 2,2 милиона тона, изнесени за други европейски страни, на обща стойност 522 милиона евро или 31 на сто от общия износ на картофи в ЕС. Следват Нидерландия (25,4 на сто) и Германия (16,7 на сто). Общо страните членки са изтъргували помежду си 7 милиона тона картофи на стойност 1,7 милиарда евро или 0,06 на сто от стойността на целия износ в ЕС.
Демократизирането на картофа
Пруският крал Фридрих Втори Велики е известен с това, че "демократизира" картофа като храна, за да спаси народа си от глад. Конфликтите в различни части на Прусия през 18 век унищожават голяма част от посевите и оставят цели градове без прехрана. Тогава Фридрих Велики решава да насърчи земеделските култури, които растат под земята и войниците не могат да ги изпотъпчат. Селяните обаче остават мнителни към земните грудки. Тогава монархът нарежда на кралските земеделци да засадят картофи в една от нивите в покрайнините на Берлин, на която поставя охрана. Когато поданиците откриват, че войската на Фридрих Велики пази зорко лехи с картофи, те започват да засаждат културата и в своите градини.
Именно в Германия по време на Седемгодишната война (1756-1763) французинът Антоан Пармантие открива картофа. По онова време той е военен фармацевт на служба към френската армия и най-редовно попада в плен на прусаците, които тогава използвали картофите само за храна на животните и на затворниците. Варивото нямало особен вкус, но пък било с висока хранителна стойност. Така че след завръщането си във Франция Пармантие решава да разпространи този зеленчук. Заедно с други учени започва да търси начини да прави хляб от картофи.
С името на Пармантие във Франция се свързва овчарският пай (Аши Пармантие - hachis parmentier), - кайма с пюре от картофи - който ученият дава на краля да го опита.
Антоан Пармантие е погребан в гробището "Пер Лашез" в Париж, където до ден днешен хората носят картофи на гроба му, както правят и на гроба на Фридрих Велики.
|
|