С нови устройства Епъл се насочи към дистанционните професионалисти     |
__ 1 __
27/04/21
20:32:09 |
Компанията "Епъл" показа тази вечер нови устройства и услуги, които изглеждат насочени към професионалисти, принудени - или предпочели - да работят дистанционно.
Сред тях са тънки iMac компютри, iPad с най-високо качество на видеото (и двете със собствени процесори, т.е. продължава отдалечаването от Intel), както и AirTag за откриване на изгубени вещи чрез криптиран сигнал, достъпен само за собственика им.
Новият iMac, например, е с 24-инчов дисплей, с дебелина едва 11.5 милиметра, висококачествена камера и микрофони в отговор на оплакванията от звука и видеото на надомните разговори през изминалата година.
Към iPad Pro са добавени нови портове за монитори и 5G свързаност, което изглежда насочено към създателите на съдържание с предпочитания към мобилни устройства. Компанията обяви, че новите таблети ще са съвместими с контролери за PlayStation и Xbox, което е атака на нишата на геймърите.
"Епъл" обяви и услуги за платени подкастове, с които конкурира Spotify. Месечната цена за достъп ще се определя от създателите им, а "Епъл" само ще прибира годишна такса от 20 долара. Подобрени устройства и услуги са нов Apple TV 4K и споделени семейни кредитни линии за Apple Card.
Първите коментари след събитието са, че ще е интересно да се следи дали ще се размие границата между някои iPad Pro и Mac, а AirTag слизат в ниша, където "Епъл" може да накърни бизнеса на много по-малки компании, но пък ще засили обвързаността на клиентите с устройствата им. |
| Джон Атанасов и неговият студент Клифърд Бери |
__ 2 __
28/10/22
22:27:37 |
Заглавия, които определят американския учен от български произход Джон Атанасов за „баща“ на компютъра, не са рядкост. Тъй като тази неточна информация циркулира по различни канали, Factcheck.bg събра фактите по темата.
Кой е Джон Атанасов?
Джон Винсент Атанасов е роден през октомври 1903 г. в щата Ню Йорк в семейството на българския емигрант Иван Атанасов и американката от френско-ирландски произход Айва Луцена Парди. Атанасов има бакалавърска степен по електроинженерство и магистърска степен по математически науки. През 1930 г. той придобива и докторска степен по физика от университета в Уисконсин. През същата година започва да преподава физика и математика в Държавния колеж в Айова.
През 30-те години на миналия век Джон Атанасов започва да работи върху идеята за изобретяването на сметачна машина, която да умее да решава диференциални уравнения с частни производни по-ефективно от дотогава съществуващите аналогови машини. Към края на същото десетилетие заедно със своя студент Клифърд Бери Атанасов създава малък прототип на цифров компютър, който по-късно става познат като компютъра „Атанасов-Бери“ или „АВС“ (абревиатура от английското название: Atanasoff-Berry Computer). Процедура за издаване на патент обаче така и не е задействана и това най-вероятно се дължи на факта, че Атанасов и Бери не завършват изцяло своя проект.
Някои изследователи предполагат, че изобретението не е завършено, защото на Джон Атанасов се налага да поеме други задачи в този времеви период. По време на Втората световна война той се присъединява към Военноморската оръжейна лаборатория на САЩ, като участва и в ядрените опити на атола Бикини в Тихия океан през 1946 г.
След края на войната до учения достига информация, че първият модел на компютъра „Атанасов-Бери“ в Държавния колеж в Айова е бил разглобен и частите му са изчезнали по време на ремонт в сградата на физиците. Няма информация за това дали след това двамата учени правят повторни опити да конструират своята машина.
Какво знаем за компютъра „Атанасов-Бери“?
Прототипът, който Атанасов и Бери създават през 1939 г., цели тестването на две основни идеи: за кондензатори, които съхраняват информация в бинарна форма и за електронни логически елементи, които извършват операции по събиране и изваждане. След изработването на прототипа двамата учени започват да работят по конструирането на по-голяма машина – същинският компютър „Атанасов-Бери“, който обаче никога не е завършен.
Прототипът на Атанасов и Бери успява да издържи на теста за работоспособност на отделните елементи на замислената от тях машина. Тъй като изобретението не е завършено докрай, работата на машината като едно цяло обаче не е тествана и доказана. Следователно може само да се спекулира дали завършеният компютър „Атанасов-Бери“ е щял да работи изправно.
Опит за репродукция на идеята за „Атанасов-Бери“ е направен през 90-те години на миналия век от учени и студенти в Държавния университет в Айова (бившият Държавен колеж в Айова). Репродукцията доказва изправност, но, тъй като проектът си служи с много хипотези поради незавършените идеи на самите изобретатели, не можем да сме категорични, че и оригиналният компютър „Атанасов-Бери“ е щял да покаже същите резултати.
Основните идеи на Атанасов и Бери, върху които те базират своето изобретение и които могат да се признаят като научен принос, са свързани с употребата на двоична бройна система за въвеждане и обработка на информация и с концепцията им за електронна памет.
„Атанасов-Бери“ не е бил универсална машина, а е смятал само уравнения с неизвестни. Тоест по своето предназначение той е представлявал сметачна машина, но не и машина с универсално предназначение, каквито вече започнали да се появяват в този период.
Една от тези машини с универсално предназначение бил компютърът ENIAC. „Атанасов-Бери“ освен това не бил програмируем – характеристика, която се смята за основна на днешните компютри. Програмируем е компютърът, създаден от германеца Конрад Цузе през втората половина на 30-те години на 20-и век, още преди създаването на прототипа на „Атанасов-Бери“.
Обществеността разбира за съществуването на компютъра „Атанасов-Бери“ едва през втората половина на 60-те години, когато Джон Атанасов е призован за свидетел в най-голямото от поредица дела срещу корпорацията Sperry Rand Corp, която тогава притежава патента за електронния цифров компютър ENIAC.
На този етап, през 1967 г., EDVAC и ENIAC са двата основни електронни цифрови компютри на пазара. Патентът за „първия автоматичен електронен цифров компютър с общо предназначение, който ни е известен“ е даден на втория, въпреки че конструирането на първия е започнало по-рано. Оспорването на правото на патент се превръща и в главна причина за завеждане на дело от страна на Honeywell.
Другият повод, който мотивира Honeywell да заведе дело, е публикуването на една книга през 1966 г., в която бивш студент на Държавния колеж в Айова разказва за компютъра „Атанасов-Бери“. От тази книга се разбира, че Джон Атанасов е имал разговори с един от създателите на ENIAC – Джон Моукли, няколко години преди ENIAC да бъде създаден. По време на тези разговори Атанасов е разказал на Моукли за концепцията на „Атанасов-Бери“. Излизането наяве на тази информация подтиква Honeywell да потърси Джон Атанасов за свидетел по делото, което оспорва правото на патент за първия електронен цифров компютър на ENIAC.
В своя съдебен иск Honeywell твърди, че основната идея за създаването на ENIAC е била неправомерно заимствана от изобретението на Джон Атанасов и неговия студент Клифърд Бери. Доказването на това твърдение се оказва много трудно предвид факта, че „Атанасов-Бери“ никога не е бил представен като завършено изобретение, нито е разпространен и изведен в масова употреба. По това време той дори не съществува, тъй като години по-рано е бил разглобен.
В крайна сметка съдът заключава, че няма доказателства, които да позволят „Атанасов-Бери“ да се смята за най-ранния образец на електронен цифров компютър. В същото време решението на съда определя „Атанасов-Бери“ като най-ранния познат модел на двоичен електронен суматор. Тоест признава се, че изобретението на Джон Атанасов и Клифърд Бери е най-ранната позната електронна машина, извършваща математически действия по изваждане и събиране, която работи с двоична система.
Съдът подробно проследява контактите между Моукли и Атанасов, и констатира, че има основания да се смята, че Моукли е извлякъл идеята за ENIAC от „Атанасов-Бери“. Отделно от това обаче съдът констатира, че Атанасов е видял ENIAC на 26 октомври 1946 г., но не е възразил срещу проекта. Освен това в продължение на повече от 20 години той не е претендирал ENIAC да съдържа негови разработки.
Вследствие на делото патентът на ENIAC е обявен за невалиден въз основа на различни основания, едно от които е вече споменатото признато косвено влияние на идеите на Атанасов и Бери за създаването му. Въпросът за това кой всъщност е създателят на първия електронен цифров компютър остава нерешен.
По този начин едно от най-важните изобретения в сферата на информационните технологии остава без конкретен създател, а по-скоро се взимат предвид различните научни приноси на отделните изобретатели, работили върху идеята за него.
„Атанасов-Бери“ и неговите съвременници
Първоначалната идея за компютрите е базирана на концепцията за сметачни машини. Следователно е неточно и Джон Атанасов да бъде определян като „баща“ на компютъра. Първите сметачни машини съществуват още от преди новата ера.
„Атанасов-Бери“ не може да се смята и за първия модерен компютър, защото една от основните характеристики на модерните компютри е универсалността. Първата идея за създаването на универсална сметачна машина идва още през 1834 г. от британския учен Чарлз Бабидж, а първият модел на универсална машина за извършването на всякакви математически операции е създадена от британеца Алън Тюринг през 1936 г.
Компютърът „Атанасов-Бери“ не е бил програмируем – една от базовите характеристики на съвременните компютри. Първият програмируем компютър, който е и бинарен и цифров, е създаден от германеца Конрад Цузе в периода 1936-1938 г., още преди Атанасов и Бери да конструират прототипа на своята машина.
„Атанасов-Бери“ е изобретение, което допринася за развитието на съвременните компютърни науки, но не може да се определи нито като първия създаден компютър изобщо, нито като първия електронен цифров компютър. Джон Атанасов и неговият студент Клифърд Бери оставят имената си сред всички останали пионери на компютърните науки, но не могат да бъдат определяни като „бащи” на компютъра.
|
|
