Българска извара от козе мляко спечели най-високото отличие на конкурса Great Ta    |
__ 1 __
17/08/22
15:36:46 |
Българска извара от козе мляко спечели най-високото отличие на най-авторитетните световни награди за вкус Great Taste Awards. Изварата на Хармоника получи три звезди от международните експерти, а с по една звезда бяха отличени още два продукта с българската марка - лимонада и солети от лимец. Хармоника е сред призьорите на престижните награди за шеста поредна година, но за първи път се сдобива с най-голямото признание - три звезди.
Повече от 14 000 продукта бяха подложени на сляп тест при оценяването за Great Taste. 4078 от тях бяха наградени с 1 звезда, 1237 - с 2 звезди, а на 241 бяха присъдени 3 звезди за изключителен, необикновено добър вкус. Хармоника е една от двете български марки с продукти, отличени с три звезди - като по-малко от 1% от кандидатстващите получават тази най-висока оценка. Наградени са общо 11 български продукта - три от тях са на Хармоника.
"Да получим три звезди на Great Taste е огромно признание за Хармоника, знак, че постигаме целта си да предложим чиста храна с превъзходен вкус", посочва Любомир Ноков, съосновател. "Наградите от този престижен форум са също признание за безценните дарове на българската природа и традиция и за труда на българските производители. Тази световна оценка ни кара да продължим да следваме отговорната си политика за опазване на околната среда и в подкрепа на българските фермери".
Признати като отличителен знак за високи постижения и активно търсени както от любителите на храната, така и от търговците на дребно, наградите Great Taste оценяват преди всичко вкуса. Продуктите се дегустират на сляпо: всеки от тях се изважда от опаковката, така че да не може да бъде разпознат, преди да бъде оценен по строги критерии. Тази година журирането продължи 90 дни в Дорсет и Лондон с участието на повече от 500 експерти. Те оценяваха храни и напитки от 110 страни от цял свят.
Най-високо отличеният продукт - изварата от козе мляко на Хармоника, е произведена от био българско мляко от кози, отглеждани пасищно на чист въздух и под планинското слънце. Тя е много богата на протеини и с удоволствие може да бъде възприета и като деликатес. Журито оцени по достойнство Хармоника и за "деликатно газираната лимонада", както и за солетите от лимец. |
| Високи разходи и липса на мляко карат производителите да оптимизират рецептите |
__ 2 __
14/11/22
15:52:59 |
Няма мляко. А догодина ще е още по-малко. Освен това цените на фуражите, тока и всички останали консумативи по веригата на производството му рязко се промениха през последната година. Инфлацията също така намали покупателната способност на потребителите и всичко това поставя не само въпроса колко струват кашкавалът и сиренето по щандовете, а и дали ще има от какво да се произведат след няколко години.
Притиснати от това преработвателите на мляко в България променят рецептите, така че да поевтинят крайния продукт и да го направят продаваем за бюджетите на домакинствата, изяждани от високата инфлация.
Какво се промени за година
Фуражите поскъпнаха 100 %, а млякото като суровина - до 60%. И това не е само в България, а в европейски мащаб, изрежда Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Без да смята останалите разходи, които има всеки производител независимо на какво. Паралелно с това суровото мляко в Европа не достига. Причината Зоров вижда в нерентабилността на животновъдството. Към момента литър сурово мляко в цяла Европа средно струва 63 цента.
Всичко това е довело до почти удвояване на цените на крайните продукти в магазините, като по-голямата част от приходите заради поскъпването не се връща при производителите, а отива при останалите участници по веригата.
Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, описва ситуацията в бранша като сложна в няколко аспекта. На свой ред изрежда поскъпналите продукти за отглеждането на животните и изчислява, че ако нямаше никакви субсидии за животновъдите, килограм краве сирене щеше да струва 40 лв. "Субсидиите на този етап са един инструмент, който успява да балансира, за да не стигне до там цените на ежедневните продукти да станат такива, че хората да не могат да си ги позволят".
Оптимизация на рецептите
С израза "оптимизиране на рецептите" Димитър Зоров деликатно определя практиките в момента на "някои преработватели", за да докарат поносими цени на пазара. В числа той описва това така - за последната година себестойността на млечните продукти е нараснала със 70-90%, а цените за същото време - с 40-50%.
Не само разходите изпреварват крайните цени, но и поскъпването на живота като цяло е свило потреблението на храни с 30%, посочва той и обяснява, че в тази ситуация не е странно, че преработватели са принудени да "оптимизират рецептите" - чрез завишено съдържание на вода, например и чрез "всичко, което може да снижи производствената стойност на продуктите и все пак да приличат на продукт".
Допълва, че ако на пазара има два идентични продукта (например сирена с 30-40% разлика в цената), то това поставя въпроса за качеството на по-евтиния от тях.
Инфлацията глобално е оскъпила суровините и за производството на имитиращи продукти, което според него ги прави неинтересни за потребителите. В момента разликата в цените на двете е средно 10% на фона на 30-40% преди повишението на инфлацията. Такава новина безспорно е добра за производителите на качествени млечни продукти.
В същото време подобно на производителите на зърно, които протестираха неколкократно срещу наводняването на пазара с евтино жито, слънчоглед и др. от Украйна, и производителите на мляко сега недоволстват срещу вноса на сухо мляко и на масло от същата дестинация. Причината, сочена от тях, е, че тя влизала на пазара с 10-15% по-ниска цена. Единият ефект е подбиването на местния пазар, а другият е, че преработвателите ползват естествено по-евтиния продукт, от което губят други техни колеги.
Според Зоров Европа твърде широко е отворила вратите за украинската продукция, което не е здравословно за предприятията тук, а освен това с колегите му са убедени, че въпросните продукти в момента не са подлагани на никакъв контрол по съдържанието.
Кризата ще мине, но дали ще има мляко
В такава ситуация животновъдите се стремят да намалят производството на мляко, за да свият разходите си, тъй като млякото не е стока, която можеш да складираш за по-добри времена. "Ако не я реализираш за кратко време, трябва да а бракуваш. Фермерът не може да си го позволи и затова или ликвидира стоката, или намалява поголовието".
А намаляване на поголовието има и в други европейски страни от години по сходни причини, включително в съседна Гърция.
|
|
