Основни понятия на МоноГРАФ
Чертеж
Чертежът е геометричен модел на реален обект, изделие, схема и т.н.
Той се състои от графични елементи, които имат определени атрибути и се намират в
определени взаимоотношения помежду си. Чертежът може да се визуализира, изчертава и редактира.
Графични елементи (примитиви)
Графични елементи ще наричаме следните елементи на чертежа:
- линия
- окръжност
- дъга
- текст
- щриховка на затворена област
Параметри на графичните елементи
Параметрите на графичните елементи определят величината на някои техни характеристики. Такива са радиусите на окръжностите, височините на текстовете, разстоянието между щриховъчните линии и т.н.
Атрибути на графични елементи
Атрибутите определят негеометричните характеристики на графичните елементи. Те не влияят на формата и размера, а задават само външния вид на елементите. В МоноГРАФ графичните елементи имат следните атрибути:
- цвят на елемента - В МоноГРАФ се използват 256 цвята от фиксирана палитра.
- тип на линията - Всички графични елементи могат да се изчертават с някой от типовете линии на Монограф.
- дебелина на линията - Дебелината на линията има четири степени - от тънка до най-дебела.
- ниво на детайлност - Нивото на детайлност се използва за визуализация на онези елементи от чертежа, които имат ниво на детайлност по-малко или равно от текущото ниво на визуализация. В МоноГРАФ има 256 нива на детайлност (от 0 до 255). Началното ниво на детайлност е нула. При създаване на графичните обекти операторът може да определи тяхното ниво на детайлност по подходящ начин. По-късно при редакция и визуализация той има възможност да установи по-ниско текущо ниво на детайлност и по този начин да вижда чертежа си по-малко претрупан. Контурните линии на един машиностроителен чертеж могат да имат едно ниво на детайлност, отворите - друго по-голямо, размерните линии и размерните текстове - трето още по-голямо и т.н.
Положението на графичните елементи в чертожната област се задава посредством една или
няколко точки. Обикновено една точка определя положението на няколко елемента.
За разлика от графичните елементи точките нямат самостоятелно значение и се
използват само за определяне положението на графичните елементи.
Координатна система. Координати на точки
Всяка точка в равнината се определя посредством двете си координати x,y.
Координатите се отчитат спрямо ортогонална координатна система 0xy и означават
съответно разстоянията от проекциите на точката върху осите Ох и Oy до началото
на координатната система. Началото на координатната система има координати (0,0)
и обикновено представлява долния ляв ъгъл на чертежа.
По време на работа със системата операторът може да определи и локална координатна система,
която има друг център и е завъртяна спрямо оста 0x. Системата дава възможност да се въвеждат
точки, с координати спрямо текущата локална координатна система.
Координатна система
Групи
Групата е крайно множество от графични елементи и групи, условно обединени за изпълняване
на съвместни операции. Групите могат да имат имена и могат да се разполагат на посочено място
в чертожната област в съответен мащаб и завъртяни на съответен ъгъл.
Групите имат самостоятелно значение и могат да бъдат съхранявани на външен носител.
Името на файла съвпада с името на групата и има разширение GRP.
Асоциирани данни
Асоциираните данни дават възможност към определени графични обекти да бъде свързана неграфична
информация, която ги характеризира. Структурата на асоциираните данни предварително се описва
посредством речник на тези данни. Речникът се създава с помощта на dBASE и може да описва
символни числови данни, както и дати. В един чертеж могат да се създава неограничен брой
асоциирани данни с различни речници.
Слоеве
Слой - това е самостоятелна наименувана част на чертежа, която може да се налага върху
останалите слоеве и която има еднаква чертожна област с цялостния чертеж.
Може да се визуализира един, няколко или всички слоеве едновременно, но операторът работи
(създава нови елементи или редактира старите) само в текущия слой на чертежа.
Независимо от това възможно е използване на координатите на точки, които се намират
в някой от видимите слоеве на чертежа, който е различен от текущия.
Отношения между графичните обекти
Отношенията определят някои геометрични и семантични връзки, съществуващи между графичните обекти.
Тези връзки се създават явно или неявно в процеса на построение на елементите при използването
на някои специфични функции на системата. Връзките и характеристиките на графичните обекти не се
визуализират върху чертежа, но могат да се проследят чрез подходящи функции на системата.
В МоноГРАФ се използват следните типове отношения:
- контур на щриховката - създава се между елемент от тип щриховка и тип линия, дъга или окръжност и означава, че елементът е от контура на дадената щриховка;
- име - създава се между елемент и текст и означава, че елементът има име изписано с текста. Операторът на системата може да редактира елементите на чертежа, като запазва или не запазва техните взаимоотношения.
Чертожна област
Чертожната област е правоъгълна област от реалното двумерно пространство, в която се разполага чертежа.
Тя се определя в началото на работа с нов чертеж, но има възможност впоследствие да се промени с
помощта на функцията "Чертожни граници".
Чертожната област се определя посредством посочване на координатите на долния ляв и горния десен ъгъл на чертежа. Тези координати задават в реални единици максималните граници на обекта, който е изобразен на чертежа. Координатите на точките, определящи графичните елементи на чертежа също задават в реални единици елементите на изобразявания обект. По такъв начин в модела се съхраняват реалните размери на обекта и всички оразмерявания и изчисления имат реални стойности.
При визуализация на екрана на дисплея или при изчертаване върху хартия системата автоматично извършва трансформационно преобразуване на реалните координати в координатите на графичното устройство, като при това съхранява съотношенията между чертожното пространство и големината на плоскостта на устройството.
Чертожната област се определя посредством посочване на координатите на долния ляв и горния десен ъгъл на чертежа. Тези координати задават в реални единици максималните граници на обекта, който е изобразен на чертежа. Координатите на точките, определящи графичните елементи на чертежа също задават в реални единици елементите на изобразявания обект. По такъв начин в модела се съхраняват реалните размери на обекта и всички оразмерявания и изчисления имат реални стойности.
При визуализация на екрана на дисплея или при изчертаване върху хартия системата автоматично извършва трансформационно преобразуване на реалните координати в координатите на графичното устройство, като при това съхранява съотношенията между чертожното пространство и големината на плоскостта на устройството.
Чертожна област
Прозорец
Прозорец - това е правоъгълна част от чертожната област, която се изобразява в даден момент на екрана на графичния дисплей.
Изгледи
Изгледи - това са наименувани прозорци, които могат да се визуализират на екрана на графичния дисплей чрез указване на техните имена.
Лупа
Лупа - това е функцията за задаване на прозорец.
Чрез нея може да се уголемява или намалява видимата върху екрана част от чертежа.
Прозорец обикновено се задава, като се посочват координатите на правоъгълна област
на екрана на дисплея или нов мащаб за визуализация на някоя област от чертежа.
Движение на лупа
Ако екрана се разглежда като лупа, чрез която се наблюдават части от чертежа,
то движение на лупа е функцията, чрез която тази лупа се мести успоредно на чертежа.
При движението на лупата мащабът, с която се визуализира чертежа се запазва.
Разрешаваща способност
Физическата разрешаваща способност определя количеството детайли, които могат да се изобразяват
и зависи от използваните графични устройства. За таблета и плотера разрешаващата способност се
измерва с количеството точки на сантиметър, а на графичния дисплей с броя точки по оста х и по
оста y на екрана.
Таблетната разрешаваща способност определя точността, с която могат да се посочват най-близките точки. Плотерната и дисплейната разрешаваща способност определят качеството на чертежа. Физическата разрешаваща способност има значение само за работата с конкретно устройство, но не влияе на точността на вътрешния модел.
Логическата разрешаваща способност може да се направи различна от физическата разрешаваща способност на устройствата чрез средствата на системата. Въвежданите координати на точки винаги (освен ако не се зададат явно от клавиатурата) ще бъдат равни на координатите на най-близката точка от зададената правоъгълна точкова мрежа, която определя логическата разрешаваща способност. Тези координати се внасят във вътрешния модел и те са съвършено независими от физическата разрешаваща способност на устройствата. С помощта на точкова мрежа например може да се правят окръжности с разстояние между центровете 1 сантиметър. За целта е достатъчно да се направи точкова мрежа с разстояние между точките 1 сантиметър.
Таблетната разрешаваща способност определя точността, с която могат да се посочват най-близките точки. Плотерната и дисплейната разрешаваща способност определят качеството на чертежа. Физическата разрешаваща способност има значение само за работата с конкретно устройство, но не влияе на точността на вътрешния модел.
Логическата разрешаваща способност може да се направи различна от физическата разрешаваща способност на устройствата чрез средствата на системата. Въвежданите координати на точки винаги (освен ако не се зададат явно от клавиатурата) ще бъдат равни на координатите на най-близката точка от зададената правоъгълна точкова мрежа, която определя логическата разрешаваща способност. Тези координати се внасят във вътрешния модел и те са съвършено независими от физическата разрешаваща способност на устройствата. С помощта на точкова мрежа например може да се правят окръжности с разстояние между центровете 1 сантиметър. За целта е достатъчно да се направи точкова мрежа с разстояние между точките 1 сантиметър.
Научете повече за основите на МоноГРАФ